От тази страна гората беше много гъста, тъмна и мрачна. След като Лъвът си почина, те тръгнаха наново по пътя с жълтите павета и всеки мълчешком се питаше дали има край тази гора и дали ще излязат пак на светло и открито. Към тревогата им се прибави още нещо: дочуха някакви шумове, идещи от дъното на гората. Лъвът им пошепна, че в тази гора живеят калидите.
— Какви са тези калиди? — учуди се момичето.
— Те са зверове — чудовища с тяло на мечка и с глава на тигър — обясни Лъвът. — Ноктите им са толкова дълги и остри, че биха могли да ме разкъсат така лесно, както аз бих могъл да смажа Тото. Страшно се боя от тях.
— Как няма да се боите — каза Дороти, — та те навярно са страхотни зверове.
Лъвът тъкмо щеше да отговори, когато ненадейно пред тях посред пътя се откри нова пропаст. Но тази се оказа толкова дълбока и широка, че Лъвът веднага разбра, че не би могъл да я прескочи.
Седнаха да обмислят какво да предприемат, и след сериозно обсъждане Плашилото каза:
— Тук има едно голямо дърво, точно до пропастта. Ако Тенекиеният дървар може да го отсече така, че то да падне към другата страна на пропастта, ще можем да минем по него като по мост.
— Прекрасно предложение — откликна Лъвът. — Като че ли имаш мозък в главата, а не слама.
Дърварят веднага се залови за работа. Брадвата му беше толкова остра, че скоро дървото бе почти отсечено. Тогава Лъвът опря силните си предни лапи на него и го бутна с всички сили. Голямото дърво бавно се наклони и с трясък се стовари над пропастта, а върхът му опря на другия бряг. Тъкмо тръгнаха по този странен мост, когато от гората се нададе силен рев. Всички се обърнаха и с ужас видяха, че към тях тичат два големи звяра с тяло на мечка и с глава на тигър.
— Това са калидите! — извика Страхливият лъв и се разтрепери.
— Бързо — заповяда Плашилото, — бързо минавайте по моста.
Първа вървеше Дороти с Тото в ръце. Следваше я Тенекиеният дървар, а след него бе Плашилото. Лъвът, въпреки че беше много уплашен, се обърна с лице към калидите и нададе такъв силен и страшен рев, че Дороти изпищя, а Плашилото отскочи назад. Дори свирепите зверове спряха внезапно и загледаха изненадани Лъва.
Но щом видяха, че са по-големи от него, и съобразиха, че са двама, а той — сам, калидите отново се втурнаха напред, а Лъвът тръгна по дървото, но се обърна да види какво смятат да правят. Без да губят и миг, свирепите зверове също тръгнаха по дървото.
Лъвът каза на Дороти:
— Загубени сме, защото ще ни разкъсат с острите си нокти. Стой зад мен. Аз ще ги задържам, докато съм жив.
— Чакайте — извика Плашилото.
То обмисляше какво щеше да е най-добре да сторят. То помоли Дърваря да отсече края на дървото, който се намираше откъм тяхната страна на пропастта. Дърварят замахна веднага с брадвата и тъкмо когато калидите бяха почти на края на моста, дървото падна с трясък в бездната, отнасяйки със себе си грозните ръмжащи зверове. И двата звяра се пребиха в острите скали, които стърчаха на дъното на пропастта.
— Е — въздъхна с облекчение Страхливият лъв, — виждам, че за нас има още живот, и това много ме радва. Сигурно е много неудобно да не си жив. Тези зверове толкова ме изплашиха, че сърцето ми още бие така силно, като че ли ще изскочи.
— Ах — натъжи се Тенекиеният дървар, — бих желал и аз да имам сърце, което така да бие.
Тази случка обезпокои още повече пътниците. Те искаха час по-скоро да излязат от гората и почнаха да вървят толкова бързо, че Дороти се умори и се качи на гърба на Лъва.
За голяма тяхна радост колкото повече напредваха, толкова по-тънки и по-разредени ставаха дърветата. Следобед ненадейно стигнаха до широка река, която пресичаше пътя с жълтите павета. На другия бряг той продължаваше през прелестна местност — зелени ливади, изпъстрени с ярки цветя, а от двете му страни се редяха дървета, отрупани със сочни плодове. Нашите пътници не можеха да се нарадват на тази възхитителна гледка.
— А как ще прекосим реката? — обезпокои се Дороти.
— Лесна работа — рече Плашилото, — Тенекиеният дървар ще ни построи сал, за да преплаваме на другия бряг.