— Навярно това е Страната на Оз — обади се Дороти — и сигурно сме близо до Изумрудения град.
— Да — добави Плашилото, — тук всичко е зелено, докато в Страната на дъвчащите синьото беше любимият им цвят. Но хората тук не изглеждат така приветливи, както дъвчащите, и се боя, че няма да намерим място, където да пренощуваме.
— Много ми се иска да хапна нещо друго освен плодове — каза момичето — и съм сигурна, че Тото умира от глад. Да се спрем пред следващата къща и да поговорим с хората.
Така че, когато стигнаха до една по-голяма къща, Дороти смело се спря пред вратата и почука. Една жена открехна вратата само толкова, колкото да може да погледне, и попита:
— Какво искаш, детенце, и защо този голям Лъв е с теб?
— Бихме желали да пренощуваме у вас, ако ни разрешите. А Лъвът е мой приятел и другар и за нищо на света не ще ви напакости.
— Питомен ли е? — жената се престраши и отвори малко по-широко вратата.
— О, да! И при това е голям страхливец, тъй че той повече се бои от вас, отколкото вие от него.
— Добре — каза жената, след като премисли, и наново огледа Лъва, — щом е така, може да влезете. Ще ви приготвя вечеря и легла да преспите.
Всички влязоха в къщата. Там освен жената имаше още две деца и един мъж. Мъжът си бе навехнал крака и лежеше на кушетката в ъгъла на стаята. Мъжът и децата гледаха изненадани странната дружина и докато жената слагаше масата, мъжът попита:
— Закъде сте тръгнали?
— За Изумрудения град — обясни Дороти, — отиваме при Великия Оз.
— О, така ли? — учуди се той. — А сигурни ли сте, че Оз ще ви приеме?
— Защо не? — попита момичето.
— Ами говори се, че той не допуска никого при себе си. Бил съм много пъти в Изумрудения град — прекрасен, чуден град. Но никога не са ме допускали при Великия Оз, нито съм чул някой човек да го е виждал.
— Никога ли не излиза? — попита Плашилото.
— Никога. Ден след ден седи в тронната зала на своя дворец и дори прислужниците му не са се срещали лице в лице с него.
— А как изглежда? — полюбопитства момичето.
— Мъчно може да се каже — замисли се мъжът. — Виждате ли, Оз е Великият вълшебник и може да се преобразява, както си пожелае. Някои казват, че приличал на птица, други казват, че приличал на слон. А някои казват, че изглеждал като котка. На други се явявал като прекрасна фея или дух, или каквото му дойдело на ум. Но какъв е истинският Оз, когато е в собствения си вид, това никой не може да ви каже.
— Много странно — учуди се Дороти, — но ние трябва по някакъв начин да го видим. Иначе пътуването ни ще е било на вятъра.
— Защо искате да се срещнете с този страшен Оз? — попита мъжът.
— Искам да ми даде малко мозък — каза нетърпеливо Плашилото.
— О, за Оз това би било много лесно — заяви мъжът. — Той има повече мозък, отколкото му трябва.
— А аз ще поискам да ми даде сърце — каза Тенекиеният дървар.
— И това няма да му е трудно — продължи мъжът, — защото Оз има цяла сбирка сърца от всички размери и форми.
— А аз искам да ми даде смелост — добави Страхливият лъв.
— Оз има голяма делва със смелост в тронната зала. Покрил я е със златна чиния, за да не прелее. С радост ще ти отсипе.
— А аз искам да се върна в Канзас — прошепна Дороти.
— Къде е това Канзас? — учуди се мъжът.
— Не зная — отговори Дороти натъжена, — но там е моето у дома и сигурно се намира някъде.
— Твърде е възможно. Ама Оз може всичко да направи, тъй че навярно ще намери къде е Канзас. Но най-важното е да можете да се срещнете с него, а това ще бъде много трудно. Великият вълшебник не обича да се вижда с никого. Той си има свои хрумвания. А ти какво ще поискаш? — обърна се мъжът към Тото.
Но Тото само замаха с опашка, защото, колкото и да е странно, кучето не можеше да говори.
Жената им викна, че вечерята е готова, и те се събраха около масата. Дороти яде чудесна каша от овесени ядки, порция бъркани яйца и няколко резена хубав бял хляб и остана много доволна. Лъвът яде овесени ядки, но не му харесаха. Каза, че овесът е храна за коне, а не за лъвове. Плашилото и Дърварят не ядоха нищо. Тото хапна от всичко по малко и остана доволен, че получи истинска вечеря.
След това жената настани Дороти в леглото, а Тото се сгуши при нея. Лъвът легна пред вратата на стаята да пази да не би някой да обезпокои Дороти. Плашилото и Тенекиеният дървар стояха тихичко в един ъгъл през цялата нощ, въпреки че не можеха да спят.