На сутринта, щом слънцето се показа, тръгнаха на път. Скоро видяха как небето заблестя в прекрасна зелена светлина.
— Това сигурно е Изумруденият град — зарадва се Дороти.
Те продължиха да вървят, а зелената светлина ставаше все по-ярка и по-ярка. Личеше, че краят на пътуването им наближава. Едва следобед стигнаха до една голяма стена, която ограждаше града. Беше висока, дебела и боядисана в яркозелено.
Пред тях, там, където свършваха жълтите павета, се издигаше висока порта, цялата обкована с изумруди, които така блестяха на слънцето, че дори нарисуваните очи на Плашилото бяха заслепени от блясъка.
До портата имаше звънец. Дороти натисна копчето и чу едно сребристо звънтене от вътре. Тогава високата порта бавно се разтвори и те влязоха в голяма сводеста стая. По стените блестяха безброй много изумруди.
Пред тях стоеше малък човек, на ръст като дъвчащите. Облечен бе в зелено от главата до петите и дори кожата му беше зеленикава. До него имаше голям зелен сандък. Щом видя Дороти и нейната дружина, той запита:
— За какво сте дошли в Изумрудения град?
— Дойдохме, за да видим Великия Оз — отговори Дороти.
Човекът толкова се слиса от този отговор, че седна да размисли.
— От много, много години никой не ми е искал разрешение да се види с Оз — човекът поклати недоумяващо глава. — Той е могъщ и страшен и ако идвате с някакво празно и глупаво искане да смущавате мъдрите му размишления, Великият вълшебник може да се ядоса и да ви унищожи мигновено.
— Но нашето искане не е нито празно, нито глупаво — ядоса се Плашилото, — а много важно и ни казаха, че Оз е добър вълшебник.
— Това е вярно — съгласи се зеленият човек — и той управлява Изумрудения град мъдро и правилно. Но към тези, които не са искрени или искат да го видят само от любопитство, той е страшен и малцина са се осмелявали да поискат да се изправят лице в лице с него. Аз съм пазачът на портите и щом искате да се срещнете с Великия Оз, съм длъжен да ви заведа в двореца му. Но най-напред трябва да си сложите очила.
— Защо? — учуди се Дороти.
— Защото, ако не сте с очила, блясъкът и великолепието на Изумрудения град ще ви заслепят. Дори тези, които живеят в града, са длъжни да носят очила денем и нощем. Всички очила се заключват — така е заповядал Оз още когато градът се строеше. Само аз имам ключ, с който могат да се отключват.
Той отвори големия сандък и Дороти видя, че е пълен с очила от всякакъв вид и големина. Всичките бяха със зелени стъкла. Пазачът на портите избра едни, които тъкмо подхождаха за Дороти, и й ги сложи. Към очилата бяха прикрепени две златни ленти, които обхващаха главата и се заключваха с мъничък ключ, закачен на верижка, която пазачът на портите носеше на врата си. Дороти не можеше да свали сама очилата, ако искаше, но, разбира се, тя и не мислеше да прави това, за да не я заслепи блясъкът на Изумрудения град. Затова не каза нищо.
Тогава зеленият човек сложи подходящи очила на Плашилото, на Тенекиения дървар, на Лъва и дори на малкия Тото и ги заключи всичките.
Пазачът на портите също си сложи очила и им каза, че е готов да ги заведе в двореца. Взе един голям златен ключ от закачалката на стената и отвори друга врата. Всички го последваха през портала по улиците на Изумрудения град.
Изумруденият град на Оз
Въпреки че очите им бяха защитени със зелените очила, Дороти и нейната дружина бяха заслепени от блясъка на чудесния град. От двете страни на улицата се редяха прекрасни къщи, всичките изградени от зелен мрамор и обсипани с блестящи изумруди. Приятелите се движеха по паваж от същия зелен мрамор, като блокчетата бяха свързани с редици от изумруди, наредени един до друг, и трепкаха на слънчевата светлина. Стъклата на прозорците бяха зелени. Дори небето над града имаше зелен оттенък и слънчевите лъчи бяха зелени.
По улиците се разхождаха множество мъже, жени и деца — всички бяха облечени със зелени дрехи и дори кожата им беше зеленикава. Те гледаха учудено Дороти и странната й дружина, а децата побягваха и се криеха зад майките си, щом зърнеха Лъва. Но никой не ги заговаряше. По улицата имаше много магазини и Дороти видя, че всичко в тях е зелено — зелени захарчета и зелени пуканки, а също зелени обувки, зелени шапки и всички видове зелени дрехи. На един ъгъл някакъв човек продаваше зелена лимонада и Дороти видя, че децата плащат със зелени монети.
Не се виждаха коне или каквито да било други животни. Всичко се пренасяше с малки зелени каручки, тикани от хора. Всички изглеждаха радостни, доволни и благоденстващи.
Пазачът на портите ги водеше по улиците, докато стигнаха до една голяма сграда точно в центъра на града. Това бе дворецът на Оз, Великия вълшебник. Пред портата стоеше на пост войник в зелена униформа, с дълга зелена брада и зелени мустаци.