— Дошли са чужденци — каза му пазачът на портите — и искат да се срещнат с Великия Оз.
— Влезте — покани ги войникът, — ще отида да му съобщя за вас.
Те минаха през дворцовата порта и бяха въведени в голяма стая със зелен килим и красиви зелени мебели, украсени с изумруди. Преди да влязат, войникът ги накара да си избършат краката в една зелена изтривалка. След като ги покани да седнат, той каза любезно:
— Моля ви, настанете се удобно, а аз ще отида до вратата на тронната зала, за да съобщя на Оз, че сте тук.
Доста време почакаха, докато войникът се върне. Най-после той се появи и Дороти го запита:
— Видяхте ли Оз?
— О, не! — отвърна войникът. — Никога не съм го виждал. Но разговарях с него. Той седеше зад един параван и аз му предадох желанието ви. Съгласи се да ви приеме, щом като настоявате. Но ще ви приема на аудиенция един по един — всеки ден по един. А сега, тъй като ще трябва да останете в двореца няколко дни, ще ви заведа по стаите, където ще можете спокойно да си починете след дългото пътуване.
— Благодаря ви — рече момичето. — Оз е много любезен.
Тогава войникът свирна с една зелена свирка и веднага в стаята влезе едно момиче, облечено в хубава зелена копринена рокля. Хубавите й коси бяха зелени, очите й — също. Тя се поклони ниско на Дороти.
— Елате с мен. Ще ви заведа до стаята ви.
Дороти се сбогува с приятелите си освен с Тото, който взе със себе си, и последва зеленото момиче през седем коридора. Изкачиха три стъпала, докато стигнаха до една стая в предната част на двореца. Това бе най-сладката стаичка на света — с меко удобно легло, зелени копринени чаршафи и зелена кадифена покривка. В средата бълбукаше мъничък шадраван — зелена ароматна струя се издигаше високо и падаше в прекрасен гравиран мраморен басейн. Край прозорците цъфтяха красиви зелени цветя, а върху една полица на стената бяха наредени зелени книги. Дороти ги разгърна и се запревива от смях, докато гледаше чудноватите зелени картинки. Те бяха много смешни. В гардероба висяха множество зелени рокли от коприна, атлаз и кадифе и всичките й бяха точно по мярка.
— Чувствайте се съвсем като у дома си — каза зеленото момиче — и ако желаете нещо, позвънете. Оз ще ви повика утре заран.
Момичето остави Дороти сама в стаята и се върна при другите, за да ги разведе по стаите им. Всички бяха настанени в най-хубавата част на двореца. Разбира се, Плашилото не можа да оцени изисканата удобна стая, защото, щом остана сам в стаята, отиде до вратата и прекара цялата нощ на едно място. И да беше легнало, не би могло да си почине по-добре, тъй като не можеше да затвори очи. И то остана така цялата нощ с поглед, вперен в един паяк, който си тъчеше паяжина в един ъгъл на стаята, без дори да обърне внимание, че това е една от най-удивителните стаи на света. Тенекиеният дървар се отпусна на леглото по стар навик, защото си спомни, че някога бе направен от плът и кръв, но тъй като не можеше да спи, през цялата нощ раздвижваше ставите си нагоре-надолу, за да бъде сигурен, че са в добро състояние. Лъвът би предпочел да спи на легло от сухи листа в гората и не бе доволен, че е затворен в стая. Но бе достатъчно разумен, за да не се ядосва за подобни неща, а скочи в леглото, сви се като котка и мигом се приспа с мъркане.
На следния ден след закуска зеленото момиче дойде да вземе Дороти. То й даде да облече една от най-хубавите рокли от зелен сатениран брокат. Дороти си сложи зелена копринена престилка и върза на врата на Тото зелена панделка. Така тръгнаха за тронната зала на Великия Оз.
Първо минаха през голяма зала, в която ги посрещнаха придворни мъже и жени в скъпи дрехи. Тези хора нямаха никакво друго задължение, освен да разговарят помежду си, но те идваха всяка сутрин пред тронната зала, въпреки че никога не ги допускаха да видят Оз. Когато Дороти влезе, те я изгледаха с любопитство и една от жените прошепна:
— Наистина ли ще погледнете в лицето страшния Оз?
— Разбира се — отговори момичето, — стига да ме приеме.
— О, ще ви приеме — обясни войникът, който бе предал молбата им на Вълшебника, — въпреки че не обича да дава аудиенции. Действително отначало той се ядоса и каза да ви отпратя, отдето сте дошли. После ме попита как изглеждате, и когато споменах за сребърните ви обувки, той много се заинтересува. Накрая му споменах за белега на челото ви. Тогава той реши, че ще ви приеме.
В този миг се разнесе камбанен звън и зеленото момиче каза на Дороти: