— Защото от всички вълшебници вие сте най-великият и само вие имате власт да изпълните желанието ми — отговори Лъвът.
Огнената топка пламтя известно време застрашително и после гласът каза:
— Донеси ми доказателство, че Злата магьосница е мъртва, и моментално ще ти дам смелост. Но докато тази вещица е жива, ще си останеш страхливец.
Лъвът се ядоса на тези думи, но не можеше нищо да отговори и докато мълчаливо гледаше огнената топка, в стаята стана толкова горещо, че той подви опашка и изскочи навън. Зарадва се, като видя, че приятелите му го чакат, и им разказа за ужасната среща с Вълшебника.
— Какво ще правим сега? — натъжи се Дороти.
— Само едно нещо — каза Лъвът. — Да отидем в Страната на мигащите, да намерим Злата магьосница и да я унищожим.
— Добре, ами ако не успеем? — възрази Дороти.
— Тогава никога няма да имам смелост — каза Лъвът.
— А аз няма да имам мозък — рече Плашилото.
— А аз никога не ще имам сърце — добави Дърварят.
— А аз никога не ще видя леля Ем и чичо Хенри — заплака Дороти.
— Внимавай — извика зеленото момиче, — сълзите капят върху зелената копринена рокля и ще оставят петна.
Дороти веднага си избърса очите.
— Все пак мисля, че трябва да опитаме. Макар да не искам никого да убивам, дори за да се върна при леля Ем.
— Аз ще дойда с теб, въпреки че съм твърде страхлив, за да убия магьосницата — каза Лъвът.
— И аз ще дойда — заяви Плашилото, — но голяма полза от мен няма да има. Аз съм толкова глупав.
— Нямам сърце да навредя дори на една магьосница — отбеляза Тенекиеният дървар, — но щом всички отивате, разбира се, че и аз ще дойда с вас.
Те решиха да тръгнат на другия ден сутринта. Дърварят наточи брадвата си на един зелен воденичен камък и грижливо смаза всичките си стави. Плашилото се натъпка с прясна слама, а Дороти му нарисува очите наново, за да вижда по-добре. Зеленото момиче беше много мило с тях. То напълни кошничката на Дороти с вкусни неща за ядене и върза малко звънче на врата на Тото със зелена панделка.
Легнаха си рано и спаха до разсъмване. Събудиха ги кукуригането на един зелен петел, който живееше в задния двор на двореца, и кудкудякането на една кокошка, която бе снесла зелено яйце.
Къде се намира Злата магьосница
Войникът със зелените мустаци ги поведе по улиците на Изумрудения град, докато стигнаха стаята, в която живееше пазачът на портите. Той отключи всички очила и пак ги прибра в големия сандък. Чак тогава много учтиво отвори портата пред нашите приятели.
— Кой път отвежда при Злата магьосница от Запад? — го попита Дороти.
— Няма път — отвърна пазачът на портите, — никой не желае да ходи там.
— Но тогава как ще я намерим? — обезпокои се Дороти.
— Няма да е трудно — обясни човекът, — защото, щом узнае, че се намирате в Страната на мигащите, тя сама ще ви открие и ще ви направи свои роби.
— Може би няма да може, тъй като ние възнамеряваме да я унищожим — възрази Плашилото.
— О, това е вече друго нещо — каза пазачът на портите. — Никой досега не е успял да я унищожи и, естествено, мислех, че тя ще зароби и вас както всички останали. Но внимавайте, тъй като е злобна и свирепа. Вървете все на запад, където залязва слънцето, и не може да не я намерите.
Те му благодариха, сбогуваха се и се отправиха на запад. Минаха през меки зелени ливади, изпъстрени тук-там с маргаритки и лютичета. Дороти все още бе с хубавата копринена рокля, която бе облякла в двореца, но за нейна изненада тя беше не зелена, а чисто бяла. Панделката на шията на Тото бе изгубила зеления си цвят и също така бе бяла, както роклята на Дороти.
Скоро Изумруденият град остана далеч зад тях. Колкото повече напредваха, толкова по-неравна и по-камениста ставаше почвата. Нямаше нито ферми, нито къщи в тази Западна страна и земята не бе обработена.
Следобед слънцето печеше право в лицата им, тъй като нямаше дървета да им правят сянка. Така че още преди да се свечери, Дороти, Тото и Лъвът се умориха. Те легнаха на тревата и веднага заспаха, а Дърварят и Плашилото бдяха над тях.
Магьосницата от Запад имаше само едно око, но то беше силно като телескоп и виждаше навсякъде. Както си седеше пред вратата на своя дворец, тя случайно погледна натам и видя спящата Дороти и приятелите й край нея. Бяха много далеч, но Злата магьосница се ядоса, че са навлезли в нейната земя. Веднага свирна със сребърната свирка, която висеше на шията й. Незабавно от всички посоки нахлу глутница едри вълци. Те имаха дълги крака, свирепи очи и остри зъби.
— Идете при тези хора — каза магьосницата и ги разкъсайте на парчета.