— Няма ли да ги направите свои роби? — запита главатарят на вълците.
— Не — отвърна вещицата, — има един от тенекия, един от слама, едно момиче и един лъв. Нито един от тях не е годен за работа, така че може да ги разкъсате на парченца.
— Много добре — каза главатарят и се втурна със страшна скорост, следван от другите вълци.
За щастие Плашилото и Дърварят бяха будни и усетиха, когато вълците приближиха.
— Това е работа за мен — каза Дърварят, — ти стой отзад. Аз ще ги посрещна.
Грабна брадвата, която беше наточил добре, и щом главатарят на глутницата се появи, замахна и отсече главата на един вълк, който моментално издъхна. Едва Тенекиеният дървар бе вдигнал брадвата отново, когато се показа друг вълк и също падна под острието. Вълците бяха четирийсет и четирийсетте бяха посечени и струпани пред Дърваря.
Тогава той сложи брадвата си на земята и седна до Плашилото, което каза:
— Славна битка, приятелю!
Те останаха на пост, докато Дороти се събуди. Малкото момиче се изплаши, като видя огромния куп космати вълци. Плашилото й разказа всичко и тя благодари на Дърваря, задето ги бе спасил.
След като Дороти закуси, тръгнаха отново на път.
Същата утрин Злата магьосница излезе пред вратата на своя дворец и погледна с окото, което виждаше много надалеч. Тя видя, че всичките й вълци са мъртви и че чужденците продължават пътешествието си из нейната земя. Сега тя още повече се ядоса и наду два пъти сребърната си свирка.
Незабавно долетя голямо ято диви гарвани, което бе толкова голямо, че небето притъмня. А Злата магьосница каза на Царя гарван:
— Отлетете веднага при онези чужденци! Изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.
Големият орляк диви гарвани отлетя към Дороти и другарите й. Когато видя, че гарваните ги приближават, Дороти се уплаши. Но Плашилото я успокои:
— Сега е мой ред да вляза в бой. Легнете край мен и нищо няма да ви се случи.
Всички други налягаха на земята, а Плашилото се изпъна и протегна ръце. Когато го видяха, гарваните се изплашиха — както винаги, тези птици се плашат от чучело — и не посмяха да се приближат. Но Царят гарван каза:
— Та това е сламен човек, ще му изкълва очите.
Царят гарван долетя до Плашилото, но то го улови за главата и почна да му извива врата, докато го умъртви. След това долетя друг гарван и Плашилото изви и неговия врат. Четирийсет бяха гарваните и четирийсет пъти Плашилото извиваше по един птичи врат, докато всичките гарвани паднаха мъртви. Тогава Плашилото извика на другарите си да станат и те продължиха пътуването си.
Когато видя, че всички нейни гарвани лежат накуп, Злата магьосница изпадна в страхотна ярост и наду три пъти сребърната свирка.
Въздухът веднага се изпълни с бръмчене и един рояк черни пчели долетя до нея.
— Идете при чужденците и ги нажилете до смърт! — заповяда им Злата магьосница.
И пчелите веднага отлетяха към мястото, където се намираха Дороти и спътниците й. Ала Дърварят ги забеляза, а Плашилото веднага съобрази как да се справи с тях.
— Извади сламата от мен и покрий с нея момичето, кучето и Лъва — заръча то на Дърваря, — за да не могат да ги ужилят пчелите.
Дороти се сви до Лъва с Тото в ръце и сламата ги покри целите.
Когато долетяха, пчелите нямаше кого да жилят освен Тенекиения дървар. Всички те го нападнаха, но жилото им се пречупваше в тенекията, без Дърварят ни най-малко да пострада от това. И тъй като не могат да живеят с пречупено жило, настъпи краят на черните пчели и те нападаха на земята около Дърваря като купчинки въглени.
Тогава Дороти и Лъвът излязоха изпод сламата. Момичето помогна на Дърваря да натъпче сламата в Плашилото и то стана същото както преди. И дружината наново потегли.
Злата магьосница толкова се ядоса, като видя, че черните й пчели лежат струпани накуп като въглени, че почна да тропа с крака, заскуба си косите и заскърца със зъби. И тогава повика десетина свои слуги — това бяха мигащите, — въоръжи ги с остри копия и им заповяда да отидат при чужденците и да ги унищожат.
Мигащите не бяха големи храбреци, но трябваше да изпълнят заповедта и тръгнаха. Когато приближиха Дороти, Лъвът нададе страшен рев и скочи срещу тях. Нещастните мигащи толкова се уплашиха, че се затичаха назад с всички сили.
Щом се върнаха в двореца, Злата магьосница здравата ги наби с един ремък и ги прати да си гледат работата. А тя седна да помисли какво да предприеме. Не можеше да се начуди как всичките й планове да унищожи чужденците пропаднаха. Но тя беше могъща и същевременно много зла магьосница и бързо реши как да действа.
В шкафа си бе прибрала една златна шапка с диаманти и рубини. Златната шапка беше вълшебна. Притежателят й можеше до три пъти да извиква крилатите маймуни, които изпълняваха всяка заповед. Но никой не можеше да заповядва на тези странни същества повече от три пъти. Вече два пъти Злата магьосница беше използвала вълшебната им сила. Веднъж, когато покори мигащите и стана владетел на страната им, крилатите маймуни й бяха помогнали да стори това. Втория път, когато се сражаваше с Великия Оз и го изгони от Западната страна, крилатите маймуни й бяха помогнали и тук. Тя можеше само още веднъж да си послужи със златната шапка и затова първо бе опитала всички други средства, с които разполагаше. Но щом като нейните свирепи вълци, диви гарвани и жилещи пчели бяха унищожени, а слугите й подплашени от Страхливия лъв, тя нямаше друг начин да срази Дороти и приятелите й.