Дороти наду малката свирка, която носеше непрекъснато на врата си, откакто Царицата на мишките й я бе подарила.
След малко те чуха тропота на малки крачета и бяха заобиколени от множество сиви мишлета. Между тях беше и самата Царица. Тя запита с пискливия си гласец:
— Какво мога да направя за моите приятели?
— Загубихме се — каза Дороти, — можете ли да ни кажете къде се намира Изумруденият град?
— Разбира се — отговори Царицата, — но той е много далеч, тъй като сте вървели в обратна посока — тогава тя съзря златната шапка на Дороти и каза: — Защо не използвате магическата сила на шапката и не повикате крилатите маймуни? Те ще ви отнесат в града на Оз за по-малко от час.
— Не знаех, че има магическа сила — изненада се Дороти. — Каква е тя?
— Вътре в златната шапка е написано — обясни Царицата на мишките. — Но ако ще викате крилатите маймуни, ние трябва да избягаме. Те са много пакостливи и се забавляват, като измъчват някого.
— Няма ли и на нас да навредят?
— О, не! Те са длъжни да се подчиняват на заповедите на притежателя на златната шапка. Довиждане! — и Царицата хукна презглава, а след нея се втурнаха всички мишки.
Дороти погледна вътрешната страна на златната шапка и видя няколко думи върху подплатата. „Това сигурно е магията“, помисли си и прочете внимателно наставленията, преди да сложи шапката на главата си.
— Еп-пи, пеп-пи, как-ки — произнесе тя, стъпила на левия си крак.
— Какво, какво казваш? — Плашилото не можеше да разбере какво правеше момичето.
— Хил-ли, хол-ло, хел-ло — продължаваше Дороти, този път стъпила на десния си крак.
— Хел-ло — повтори спокойно Дърварят.
— Зиз-зи, зуз-зи, зик! — изрече Дороти, стъпила на двата си крака.
Едва бе изрекла последната дума от магическите слова, и се чуха бърборене и пляскане на крила. Отрядът на крилатите маймуни долетя при тях. Царицата на маймуните дълбоко се поклони на Дороти.
— Какво ще заповядате?
— Искам да отидем в Изумрудения град, а загубихме пътя.
— Ние ще ви отнесем — заяви Царицата. И дордето изричаше тези думи, две маймуни взеха Дороти на ръце и отлетяха, други поеха Плашилото, Дърваря и Лъва, а една малка маймуна грабна Тото и полетя след тях, въпреки че кучето се опитваше да я ухапе.
Отначало Плашилото и Дърварят много се уплашиха, тъй като си спомниха колко лошо се бяха отнесли с тях крилатите маймуни. Но като разбраха, че този път не им мислят злото, се успокоиха и започнаха да се любуват от високо на красивите градини и дървета.
Дороти се чувстваше съвсем удобно между две от най-големите маймуни. Едната от тях бе самата Царица. Те бяха преплели ръцете си като столче и много внимаваха да не я наранят.
— Защо трябва да се подчинявате на магията на златната шапка? — запита ги Дороти.
— Това е дълга история — засмя се Царицата, — но тъй като ни предстои дълъг път, за да мине по-бързо времето, ще ви я разкажа.
— Ще слушам с удоволствие — каза Дороти.
— Някога — почна Царицата — ние бяхме свободен народ. Живеехме си щастливо в една необятна гора, летяхме от дърво на дърво, хранехме се с орехи и плодове, правехме каквото си искаме, без да наричаме някого господар. Понякога някои от нас бяха много пакостливи: спускаха се ниско, за да дръпнат опашката на някое животно, което нямаше криле, и замеряха с орехи и лешници хората, които се движеха из гората. Бяхме безгрижни и щастливи, забавлявахме се и се радвахме на всяка минута от деня. То бе преди много години, много преди Оз да слезе от облаците, за да управлява тази страна.
Тогава далеч на Север живееше една прелестна принцеса, която притежаваше голяма магическа сила. Тя я използваше само за да прави добрини на хората. Никога не бе навредила на някой добър човек. Наричаше се Веселушка и живееше в хубав дворец, изграден от огромни рубини. Всички я обичаха, но най-голямата й мъка беше, че не можеше да обикне никого, тъй като всички мъже бяха твърде глупави и грозни, за да подхождат на такава прелестна и умна девойка. И все пак тя срещна един юноша — красив, мъжествен и много мъдър за годините си. Веселушка реши, че когато той стане за женене, ще го направи свой съпруг. Прие го в своя рубинен дворец и употреби всичките си магически средства, за да го направи силен, добър и красив — какъвто всяка жена би желала да бъде съпругът й. Когато той възмъжа, всички казваха, че Куелала, така се наричаше, е най-добрият и най-умен мъж в цялата страна; той бе толкова красив, че Веселушка го обикна безкрайно много и побърза да приготви всичко за сватбата.
По това време дядо ми беше цар на крилатите маймуни и гората, в която живеехме, бе близо до двореца на Веселушка. Старецът обичаше повече шегите, отколкото хубавото ядене. Един ден, точно преди сватбата, дядо ми хвърчал с отряда си и съзрял Куелала да се разхожда край реката. Бил облечен в дрехи от розова коприна и мораво кадифе. Дядо ми решил да се пошегува с него и заповядал на своя отряд да се спусне ниско, да грабне младия човек и като се издигнат над реката, да го пуснат във водата.