Четиримата пътници прекараха безсънна нощ. Всеки един от тях мислеше за обещанието на Оз. Дороти заспа за малко и сънува, че се намира в Канзас и че леля Ем й разказва колко е радостна, че нейното момиченце се е върнало у дома.
На следващата сутрин точно в девет часа войникът със зелените мустаци се яви при тях и след четири минути те влязоха в тронната зала на Великия Оз.
Безспорно всеки очакваше да види вълшебника в предишния му вид и всички бяха много изненадани, като не видяха никого в стаята. Те стояха до вратата съвсем близо един до друг, защото тишината на празната стая ги плашеше дори повече, отколкото Оз, както и да бе им се явил.
Не след много чуха глас, който им се стори, че идва някъде от върха на високия купол.
— Аз съм Оз, Великият и страшен. Защо идвате при мен?
Те отново огледаха цялата стая и не видяха никого. Дороти попита:
— Къде сте?
— Аз съм навсякъде — тържествено отговори гласът, — но за очите на обикновените смъртни съм невидим. Сега ще седна на моя трон и вие ще можете да разговаряте с мен.
И действително, сега гласът като че идеше точно от трона. Те се приближиха към него и застанаха в редица. Тогава Дороти започна първа:
— Дойдохме да поискаме да изпълните обещанието си.
— Какво обещание?
— Вие обещахте да ме върнете в Канзас, когато Злата магьосница от Запад бъде унищожена.
— Обещахте да ми дадете мозък — добави Плашилото.
— А на мен обещахте да ми дадете сърце — каза Тенекиеният дървар.
— Вие обещахте да ми дадете смелост — изрева Лъвът.
— Наистина ли Злата магьосница е унищожена? — запита гласът, който, както се стори на Дороти, леко потреперваше.
— Да — заяви момичето, — аз я стопих с една кофа вода.
— Така ли — каза гласът, — колко ненадейно! Добре, елате утре. Трябва ми време да помисля.
— Имахте достатъчно време досега — ядоса се Тенекиеният дървар.
— Няма да чакаме нито ден повече — добави Плашилото.
— Трябва да си изпълните обещанието! — извика Дороти.
Лъвът реши, че и той би трябвало да стресне Вълшебника, и нададе силен рев, толкова свиреп и страхотен, че Тото се уплаши и катурна паравана, който стоеше в ъгъла. Параванът падна с трясък и привлече погледите на четиримата. Те останаха като гръмнати от учудване. Защото видяха, че на мястото, прикривано от паравана, стоеше дребен старец с плешива глава и набръчкано лице, който изглеждаше толкова изненадан, колкото и те. Тенекиеният дървар вдигна брадвата, втурна се към дребния човек и извика:
— Кой сте вие?
— Аз съм Оз, Великият и страшен — каза дребният човек, — но не ме удряйте, моля ви, недейте, ще направя всичко, каквото пожелаете.
Нашите приятели го гледаха изненадани и смутени.
— Аз мислех, че Оз е една голяма глава — каза Дороти.
— Аз мислех, че Оз е красива жена — рече Плашилото.
— Аз мислех, че Оз е страшен звяр — добави Тенекиеният дървар.
— Аз мислех, че Оз е огнена топка — извика Лъвът.
— Всички вие грешите — кротко каза дребният човек, — всичко това беше измама.
— Измама! — извика Дороти. — Не сте ли Велик вълшебник?
— Тихо, мило дете — каза той, — не говори толкова високо, може някой да чуе и тогава съм загубен. Всички ме мислят за Велик вълшебник.
— Нима не сте?
— Ни най-малко. Аз съм обикновен човек.
— Не, вие сте нещо повече — каза огорчено Плашилото, — вие, вие сте лъжец.
— Точно така — заяви дребният човек, като потриваше ръце, като че ли беше доволен от себе си, — аз съм мошеник.
— Но това е ужасно! — възкликна Тенекиеният дървар. — Че как тогава ще получа сърце?
— Ами аз — смелост? — запита Лъвът.
— Ами аз — мозък? — зарида Плашилото и избърса сълзите си с ръкава на дрехата си.
— Скъпи приятели — рече Оз, — оставете тези дреболии. Помислете за мен и за ужасното положение, в което се намирам сега, когато измамата ми е разкрита.
— Никой друг ли не знае, че сте измамник? — попита Дороти.
— Никой друг освен вас, четиримата, и мен — отговори Оз. — Толкова време съм мамил всички, та смятах, че никога няма да бъда разкрит. Голяма грешка направих, че ви пуснах в тронната зала. Аз не приемам дори поданиците си и така те вярват, че съм нещо страховито.
— Но аз не мога да разбера — удивляваше се Дороти, — как така ми се явихте като огромна глава?
— Това бе една от хитростите ми — обясни Оз. — Минете оттук, моля ви, и ще ви разкажа всичко — и ги поведе към една малка стая зад тронната зала.