— Всичко това може да е вярно — каза Плашилото, — но докато не ми дадете мозък, ще бъда много нещастен.
Лъжливият вълшебник го изгледа внимателно.
— Добре — въздъхна Оз, — както ти казах, аз не съм никакъв вълшебник. Но ела при мен утре заран. Ще ти натъпча главата с мозък. Няма да мога обаче да ти кажа как да си служиш с него. Ти сам ще трябва да го откриеш.
— О, благодаря ви, благодаря ви много — извика Плашилото. — Ще разбера как да си служа с него, не се бойте.
— А какво става с моята смелост? — обезпокои се Лъвът.
— Ти и без това сигурно си много храбър — отговори Оз. — Имаш нужда само от повече самоувереност. Няма живо същество, което да не се уплаши, когато се изправи срещу някаква опасност. Истинската смелост се състои в това да се изправяш срещу опасността, когато си уплашен. А на теб такава смелост не ти липсва.
— Може и да имам смелост, но все пак се плаша — възрази Лъвът. — Ще бъда много нещастен, ако не ми дадеш някакъв вид смелост, която да ме кара да забравям, че ме е страх.
— Много добре. Утре ще ти дам такава смелост — обеща Оз.
— А какво става с моето сърце? — запита Тенекиеният дървар.
— Да, наистина — каза Оз. — Но аз мисля, че грешиш, като искаш сърце. Повечето хора със сърца са нещастни. За теб е цяло щастие, че нямаш сърце.
— По този въпрос може да има различни мнения — възрази Тенекиеният дървар. — Аз смятам, че бих понесъл безмълвно всички нещастия, стига да ми дадете сърце.
— Добре — отговори кротко Оз, — ела утре при мен и ще получиш сърце. Толкова време съм се преструвал на вълшебник, може да продължа още малко тази игра.
— А сега — каза Дороти — да видим как ще се върна в Канзас.
— Ще трябва да помисля — отвърна дребният човечец. — Дай ми два-три дни време да помисля и ще се опитам да намеря някакъв начин да те пренеса над пустинята. Но дотогава вие ще бъдете мои гости и докато живеете в двореца, моите хора ще се грижат за вас и ще изпълняват и най-малкото ви желание. А задето ще ви помогна, искам само едно нещо от вас: да запазите тайната ми и никому да не казвате, че съм измамник.
Те обещаха да не издават нищо от това, което бяха научили, и се отправиха за стаите си в повишено настроение. Дори Дороти се надяваше, че Великият и страшен измамник, както тя вече го наричаше, ще намери начин да я върне в Канзас, и ако той стореше това, тя бе готова да му прости всичко.
Магическата сила на Великия измамник
На другата сутрин Плашилото каза на приятелите си:
— Поздравете ме! Отивам при Оз, за да получа най-сетне мозък. Когато се върна при вас, вече ще бъда като всички хора.
— Аз те харесвам такъв, какъвто си — каза Дороти сърдечно.
— Много мило от твоя страна, че харесваш едно Плашило — отвърна сламеният човек, — но сигурно ще ме харесваш много повече, като чуеш блестящите мисли, които ще бликат от моя нов мозък.
След това то весело се сбогува с всички и се отправи към тронната зала. Почука на вратата.
— Влез! — каза Оз.
Плашилото влезе и видя човечеца — бе седнал до прозореца потънал в мисли.
— Дойдох за моя мозък — каза Плашилото малко смутено.
— О, да! Седни на този стол — покани го Оз. — Ще ми позволиш ли да ти сваля главата? Трябва да сторя това, за да сложа мозъка, където му е мястото.
— Разбира се — съгласи се Плашилото, — нямам нищо против да ми свалите главата, стига тази, която ще ми сложите после, да бъде по-добра.
Тогава Вълшебникът откачи главата и изтърси сламата. След това влезе в задната стаичка, взе малко трици и ги смеси с много карфици и игли. След като ги обърка хубаво, напълни горната част на главата на Плашилото с тази смес, а останалата част натъпка със слама, за да крепи сместа. Като прикачи наново главата към тялото на Плашилото, му каза:
— Отсега нататък ще бъдете велик човек, защото ви дадох един хубав нов мозък.
Плашилото бе доволно и гордо, че най-голямото му желание е изпълнено. Сърдечно благодари на Оз и се върна при приятелите си.
Дороти го огледа с любопитство. Главата му беше съвсем издута от многото мозък.
— Как се чувстваш? — попита го тя.
— Чувствам се наистина мъдър — отговори важно Плашилото. — Щом свикна с мозъка си, ще зная всичко.
— А защо от главата ти стърчат игли и карфици? — попита Тенекиеният дървар.
— Това е доказателство, че Плашилото има остър ум — отбеляза Лъвът.
— Да. Време е и аз да отида при Оз, за да си взема сърцето — каза Дърварят и се запъти към тронната зала.
Той почука на вратата.
— Влез! — извика Оз.
Дърварят влезе и каза: