— Няма от какво да се оплакваме — каза новият владетел, — тъй като този дворец и Изумруденият град са наши. Можем да правим каквото си искаме. Като си спомня, че до неотдавна стърчах на един кол в житната нива, а сега съм владетел на този прекрасен град, съм напълно доволен от съдбата си.
— И аз — добави Тенекиеният дървар — съм много доволен от новото си сърце. Всъщност това бе единственото нещо, което желаех.
— За себе си ще кажа, че съм доволен, като зная, че съм толкова смел, колкото кой да е друг звяр, ако не и по-смел от всички други — каза смирено Лъвът.
— Само Дороти да се съгласи да остане в Изумрудения град — продължи Плашилото, — и бихме били много щастливи всички заедно.
— Но аз не искам да живея тук — възрази тя, — искам да се върна в Канзас и да живея при леля Ем и чичо Хенри.
— Добре, но какво можем да направим? — попита Дърварят.
Плашилото се замисли и толкова се задълбочи в мислите си, че иглите и карфиците почнаха да избиват от главата му. Накрая заяви:
— Защо не повикаме крилатите маймуни и да им заповядаме да ви пренесат отвъд пустинята?
— Не ми е хрумнало — зарадва се Дороти. — Тъкмо това трябва да направим. Отивам веднага за златната шапка.
Тя донесе в тронната зала шапката и изрече магическите слова. Веднага отрядът крилати маймуни долетя през отворения прозорец и застана пред нея.
— За втори път ни викате — каза Царицата на маймуните и се поклони пред малкото момиче. — Какво желаете?
— Искам да ме отнесете в Канзас — заповяда им Дороти.
Но Царицата на маймуните поклати глава:
— Това е невъзможно. Ние принадлежим само на тази страна и не можем да я напускаме. Никога досега в Канзас не е имало крилата маймуна и предполагам, че не ще има. С радост бихме изпълнили всяко ваше желание, което е според нашите възможности. Но не можем да прелетим през пустинята. Сбогом.
След като отново се поклони, Царицата на маймуните разпери крила и отлетя през прозореца, последвана от своя отряд.
Разочарована, Дороти без малко щеше да се разплаче.
— Този път магическата сила на златната шапка отиде напразно, тъй като крилатите маймуни не могат да ми помогнат.
— Наистина много жалко — каза Дърварят с нежното сърце.
Плашилото наново се замисли и главата му така страшно се поду, че Дороти се уплаши да не би да се пръсне.
— Да повикаме войника със зелените мустаци — предложи Плашилото, — за да се посъветваме с него.
И така, повикаха войника. Той влезе боязливо в тронната зала, защото по времето на Оз никога не му позволяваха да прекрачва прага на тази стая.
— Това малко момиче — обърна се Плашилото към войника — иска да прекоси пустинята. Как да стори това?
— Не зная — отвърна войникът, — защото никога никой не е прекосявал пустинята освен може би Оз.
— Няма ли кой да ми помогне? — тъжно попита Дороти.
— Глинда може — посъветва ги войникът.
— Кой е Глинда? — заинтересува се Плашилото.
— Магьосницата от Юг. Тя е най-могъщата от всичките магьосници. Тя владее Страната на квадратните. Освен това дворецът й е до самата пустиня, така че тя може би знае как да я прекоси.
— Глинда е добра магьосница, нали? — попита момичето.
— Квадратните казват, че е добра — обясни войникът, — и тя наистина е добра с всички. Чувал съм, че е много красива и че знае тайната, как да остава млада въпреки дългия си живот.
— Как мога да отида до двореца й? — настояваше Дороти.
— Пътят е право на юг. Но казват, че пътниците срещали хора, които не обичали чужденци да прекосяват страната им. По тази причина никой от квадратните не е идвал никога в Изумрудения град.
След тези думи войникът си отиде и Плашилото каза:
— Струва ми се, че въпреки опасностите най-добре ще бъде Дороти да отиде в Южната страна и да помоли Глинда да й помогне. Защото, разбира се, ако остане тук, тя никога не ще се върне в Канзас.
— Навярно пак си се задълбочавал в мислите си — отбеляза Тенекиеният дървар.
— Вярно е — потвърди Плашилото.
— Аз ще отида с Дороти — заяви Лъвът. — Дотегна ми вашият град и зажадувах за горите и за простора. Всъщност, както знаете, аз съм див звяр. Освен това Дороти се нуждае от защита.
— Така е — съгласи се Дърварят. — Моята брадва може да й бъде полезна. Така че и аз ще отида с нея в Южната страна.
— Кога тръгваме? — попита Плашилото.
— И ти ли ще дойдеш? — учудиха се всички.
— Разбира се. Ако не беше Дороти, никога нямаше да получа мозък. Тя ме свали от кола сред житната нива и ме доведе в Изумрудения град. Така че на нея дължа щастието си. Никога няма да я изоставя, докато не се уверя, че е тръгнала за Канзас.