Выбрать главу

Издигането на подвижни мостове можеше да се окаже добра защитна система, докато избуялата бездна стигне спалнята с един млад, здрав клон. Все пак, именно защото през първите две-ядве и нещо години пленницата ще бъде във временно неведение относно пагубната връзка между куклата в нейните ръце и тежкото дишане на кукловода, между сливата в нейната уста и екстаза на отдалеченото дърво, именно затова той трябва да бъде особено предпазлив и да не я пуска да излиза никъде самичка, трябва често да сменя жилището си (идеалният дом би бил една малка вила с градина, отвсякъде заградена с висок зид), трябва зорко да следи да не би тя да се сприятели с други деца или да се случи да подхване разговор със зарзаватчийката или пък с чистачката, защото знае ли човек точно какъв нагъл и пакостлив горски дух може да излезе от устата на омагьосаната невинност и какво преувеличено чудовище ще влезе в ухото на непознатия слушател, който после ще бърза да го представи пред местните велемъдри магове за обсъждане и осъждане. Да, но все пак в какво всъщност би могъл да бъде упрекнат вълшебникът?

Той знаеше, че у нея ще намери достатъчно удоволствия, и за да не я разомагьоса предварително, трябваше да се пази от прекалено демонстративни прояви на възторг, от прекалена настойчивост, когато му се прииска да си пробие път в някоя малка задънена теснина, докато в същото време разиграва ролята на добрия гальовен чичко. Знаеше, че не би посегнал на девствеността й в най-прекия и най-конкретен смисъл на тази дума, преди еволюцията на взаимните им милувки да стигне определено, макар и невидимо стъпало. Ще се въздържа до онази сутрин, когато засмяна, тя ще се вслуша в собственото си желание да откликне на ласките му, ще се умълчи, а после ще поиска двамата да продължат заедно да търсят скритата музикална струна на благозвучната хармония.

Макар и да си мислеше за години напред, той продължаваше да си я представя като малка — това е основният принцип на плътта. Когато обаче сам се улови в това несъответствие, бързо установи, че дори ако предполагаемият ход на времето противоречи, за момента, на неизменната основа на чувствата му, постепенното нарастване на удоволствията ще осигури естествените подновявания на неговия договор с щастието, което, освен всичко друго, разбира се, взима предвид и приспособимостта на живата любов. На фона на това озарило ги щастие, независимо каква възраст ще стигне тя — седемнайсет, двайсет, — сегашният й образ винаги ще прозира през нейните бъдещи метаморфози и ще подхранва наслоените отгоре нови, полупрозначни пластове, черпейки от неговия непресъхващ вътрешен взор. Самият този процес би му позволил, без загуба или избледняване, да се наслаждава докрай на всеки кристално чист етап от бъдещите й превъплъщения. Освен това самата тя, вече източена и изваяна в новите си женски форми, никога няма да бъде напълно свободна, нито дори в състояние да отдели, в съзнанието си и в спомените си, своето собствено развитие от това на нейната любов, своите собствени детски спомени от спомените за неговата мъжка нежност. Следователно миналото, настоящето и бъдещето й ще изглеждат като едно-единствено сияние, чийто източник произлиза, както и тя самата, от него, от нейния живораждащ любовник.

Така ще продължават да живеят — ще се смеят, ще четат книги, ще се възхищават на златистите светулки, ще обсъждат процъфтяващия, опасан с високи дувари затвор на света, той ще й разказва приказки, тя ще слуша, неговата малка Корделия, а морето ще шепти и нашепва, обляно в лунно сребро… И много бавно, първо с чувствеността на устните си, после по-настоятелно, с цялата им напористост, с цялата им тежест още по-надълбоко, само така — първия път — впити в пламналото до болка сърце, така ще си пробия път, ще се пъхна, ще се потопя надълбоко помежду разтопяващите се два жилави бряга…

Неизвестно защо дамата, която седеше срещу него, изведнъж се изправи и излезе да си потърси друго купе; той погледна към оцъкления циферблат на ръчния си часовник — още малко остава — и не след дълго вече крачеше нагоре към една белосана ограда, върху която блещукаха парчета стъкло, а над главата му прелетяха ято лястовици.