— Хайде, толкоз ли не можеш една врата да отвориш? — раздразнено попита баща й, вече поолисял господин, също турист.
— Тук ли ще спя? — попита малката с пълно безразличие и когато той, все още зает с кепенците, защото се мъчеше да затвори плътно тесните им като присвито око процепи, й отговори утвърдително, тя погледна баретата, която още стискаше в ръка, после вяло я метна върху широкото легло.
— Ето че пристигнахме — каза той, след като възрастният мъж бе домъкнал куфарите им и напуснал, и в стаята бе останало само туптенето на развълнуваното му сърце и приглушеният пулс на нощта. — Време е за лягане.
Съвсем заспала, малката неволно се блъсна в ръба на едно кресло, и то в мига, в който той сядаше в него — успя да я хване за хълбока и я придърпа към себе си. Тя залитна, поизправи се, после се протегна като ангел, за части от секундата напрегна всяко мускулче в тялото си, направи малка крачка и леко се отпусна в скута му.
— Любима моя, клетото ми дете — изрече той с мъглява смесица от нежност, съжаление и копнеж. Съзерцавайки нейната съненост, нейната замаяност, безжизнената й усмивка, опипвайки я през черната рокля, през тънката вълна на плата, напипвайки ластика на жартиерите на това сираче, опънат върху голата кожа, той си мислеше колко беззащитна, сирота и топла е тя, като същевременно се опиваше от живата тежест на отпуснатите й крака, които се хлъзнаха и разтвориха, после плътта им отново се допря с лек звук и тя отново ги кръстоса, като ги вдигна малко по-високо. Момичето бавно обви сънената си ръка, стегната в плътно прилепнал ръкав, около врата му и го потопи в кестенявия аромат на меката си като коприна коса, после ръката й се отпусна и увисна надолу, а тя неволно протегна сандала си и бутна куфара, който стоеше до самото кресло… Отекна грохот, после заглъхна отвъд прозореца. Ето че в настъпилата тишина се чу свистенето на комар и неизвестно защо събуди у него мимолетен спомен за нещо безкрайно далечно, късни вечери в детската спалня, мъждукаща лампа, косата на сестра му, негова връстничка, която бе умряла много, много отдавна.
— Любов моя — повтори той, подуши я и като отмести една къдрица, която бе застанала на пътя на устните му, сгуши се в нея, завря лице в косите й, вкуси, като едва-едва я докосваше, топлата й копринена шия заедно с контраста на хладната верижка; после улови слепоочията й, така че очите й се дръпнаха и стесниха, и започна да целува леко разтворените устни, зъбите й… Тя бавно изтри уста с опакото на ръката си, главата й клюмна върху рамото му, а в процепа между клепачите й проблесна сияние с оттенъка на слънчев залез, защото тя беше наистина заспала.
На вратата се почука. Той се сепна (бързо издърпа ръката си изпод колана й още преди да разбере как се откопчава).
— Събуди се! Ставай! — извика той и я разтърси силно. Тя отвори широко празните си, блуждаещи очи и се свлече по пързалката на свитото му коляно. — Влезте! — извика той.
Възрастният хотелиер надникна в стаята и му съобщи, че долу го чака един човек от полицията, иска да говори с него.
— От полицията ли? — попита той и сгърчи лицето си в недоумение. — Полицията?… Добре, кажете му, че слизам след малко — додаде той, без да си направи труда да стане. Запали цигара, издуха носа си, отново сгъна кърпата си най-грижливо, после присви очи и се загледа през изпуснатия дим. — Слушай — каза й той, преди да излезе, — куфарът ти е ей там. Ще ти го отворя, а ти ще си извадиш каквото трябва, ще се съблечеш и право в леглото. Банята е първата врата вляво.
„Какво ли означава тази полиция? — помисли си той, докато слизаше по зле осветената стълба. — Какво ли ще искат от мен?“
— Какво има? — попита той сърдито при влизането си във фоайето на хотела, след като забеляза полицая — мургав гигант с физиономия на кретен, — който бе започнал да нервничи.
— Има това — охотно му отвърна той, — че трябва да дойдете с мен до полицейския участък. Наблизо е.
— Наблизо или надалеч — обади се туристът след кратка пауза, — вече минава полунощ и аз се канех да си лягам. Освен това знайте, че всякакви изводи, особено набързо направените, са като вик в нощта за ухото, незапознато с предходната нишка на мисълта, или, казано по-простичко, онова, което изглежда логично за едни, може да се окаже зоологично за други. Освен това един страстен пътешественик, при това току-що и за пръв път пристигнал в малкия ви гостоприемен градец, е любопитен да узнае основанието — вероятно някакъв местен обичай, — поради което сте избрали точно полунощ, за да отправите поканата си, една покана, която е още по-неприемлива, тъй като не съм сам, а с малко, уморено от пътя дете. Не, не, почакайте, още не съм свършил… Що за правосъдие е това, което поставя изпълнението на закона пред основанията за неговото приложение? Първо изчакайте обвиненията, господа, изчакайте някой да подаде поне едно дребно оплакване срещу мен! Засега обаче нито съседът ми по стая вижда през стени, нито шофьорът би могъл да надникне в душата ми. И последно, но най-важно — имайте добрината първо да се запознаете с личните ми документи.