И тъпанарът, съвсем слисан, се запозна, дойде на себе си и побърза да си го изкара на нещастния хотелиер. Излезе, че последният не само бе объркал две сходни имена, но така и не успя да обясни кога и накъде е офейкал търсеният скитник.
— Добре, добре — намеси се нашият пътник миролюбиво, след като си бе излял гнева, задето бе така разиграван, върху прибързано създадения си враг, вече с ясното съзнание за собствената си неуязвимост (трябва да благодари на Съдбата, че тя не седна на задната седалка в колата; да благодари на Съдбата, че двамата не тръгнаха да берат гъби в гората в това юнско слънце — и, разбира се, за това, че бе затворил кепенците съвсем плътно).
След като изкачи тичешком площадката, изведнъж си даде сметка, че не е запомнил номера на стаята, спря колебливо, изплю фаса от цигарата си… Сега обаче емоционалното му нетърпение го спря да се върне долу и да попита за номера, освен това му се струваше безсмислено — добре си спомняше подредбата на стаите в коридора. Намери вратата, която търсеше, облиза се лакомо, сграбчи топката на бравата и тъкмо да…
Вратата бе заключена; прониза го ужасна болка ниско в стомаха. Щом се е заключила, значи, не иска да го пусне при себе си, значи, подозира нещо… Не биваше да я целува така… Сигурно я е изплашил или може би е забелязала нещо… Или пък причината е нещо съвсем глупаво и просто: решила е в своята наивност, че той е отишъл да спи в друга стая, дори не й е минало през ума, че може да спи в една стая с непознат — той е все още непознат. И тогава почука, без още да съзнава колко много е уплашен и ядосан.
Разнесе се отривист женски смях, отвратителното изскърцване на креватни пружини и после пошляпването на боси крака.
— Кой е? — попита сърдит мъжки глас… — Сбъркали сте стаята ли? Следващия път си отваряйте очите по-добре! Защото тук хората работят, подготвят една млада особа за живота и такива прекъсвания са крайно нежелателни… — Някой пак се изкикоти откъм дъното на стаята.
Често случваща се грешка, нищо повече. Той продължи по коридора — изведнъж разбра, че е сбъркал етажа. Върна се обратно по същия път, зави зад ъгъла и като погледна, с изненада установи наличието на електромер върху стената, умивалник под капещ кран, нечии светлокафяви обувки пред прага на врата, отново зави и… стълбите бяха изчезнали! В крайна сметка успя да намери други, но те бяха съвършено различни: спусна се по тях, но там вече съвсем се изгуби, тъй като попадна на слабо осветено складово помещение, където се виждаха сандъци, а от ъглите се подаваха ръбести части от кутии и шкафчета, една прахосмукачка, счупен стол, рамката на легло — стърчаха злокобно и вещаеха нещастие. Той изпсува тихо, вече съвсем вбесен, изгубил самообладание пред неочаквано изникналите препятствия… Най-накрая стигна до една врата и я блъсна с рамо, удари главата си в ниския горен праг и нахлу в антре, което се намираше в съседство с ниша, приглушено осветена, където старият хотелиер почесваше острите бодли на брадата си, забил поглед в черната книга, а полицаят хъркаше на пейката до него — досущ като в караулно помещение. Получаването на необходимата информация му отне само миг, малко удължен от повторните извинения на стареца.
Влезе в стаята си. Влезе и преди всичко, преди да огледа наоколо, се наведе тихо, потайно и завъртя ключа два пъти. Тогава зърна под умивалника черния чорап с ластика на жартиера. После видя отворения куфар, в който цареше изначален хаос, и една хавлиена кърпа бе измъкната за закачалката й. После видя роклята и долното бельо, скупчени върху креслото, колана, другия чорап. Чак след това се обърна към острова легло.
Беше легнала по гръб, направо върху одеялото, протегнала лявата си ръка над главата, облечена в малкия си пеньоар, чийто долен край стоеше отгърнат — не бе успяла да намери нощницата си, — и под светлината на червеникавия абажур, през мътния сумрак и зӚдуха на стаята той успя да види тесния й хлътнал корем помежду щръкналите тазови кокали. С грохота на топовен гърмеж един камион изкачи бездната на нощта, една чаша издрънча върху мрамора на нощната масичка, а край всичко това омагьосаният й сън се носеше плавно и спокойно.