„Утре, то се знае, започваме от самото начало с внимателно премислени ходове, но засега ти спи, ти си тук чужда, непозната, недей се бърка в работата на възрастните — така трябва да бъде, това е моя нощ, това е моя работа.“ Той се съблече, легна от лявата страна на пленницата си, разлюля я и замръзна намясто, затаи дъх. Така. Часът, за който копнееше от четвърт век, най-сетне бе настъпил, ала той стоеше някак окован и застинал под облака на неговото блаженство. Равномерното дишане на светлата й дреха, примесено с новото разбулване на нейната красота, продължаваше да трепти пред взора му вълнообразно, както се вижда картина през шлифован кристал. Той просто не можеше да намери фокуса на щастието, не знаеше откъде да започне, какво да докосне и как, без да наруши покоя на нейното царство, за да може докрай да вкуси удоволствието на мига. Така. Като начало, действайки с хирургическа прецизност, той свали от китката си облещеното око на времето и като се пресегна над главата й, го постави на нощната масичка точно между една блещукаща капка вода и празната чаша.
Така. Безценен оригинал: спящо момиче, масло. Лицето й, потънало в гнездо от къдрици — едни разпилени, други сплъстени на кичури, с малките изящни каналчета на пресъхналите й устни и онази неповторима гънка в клепачите, точно над миглите, които едва-едва се докосваха, — бе обагрено в тъмночервено и розово там, където светлината падаше върху бузата й, и нейното флорентинско изящество само по себе си криеше усмивка.
Погледът му (самовглъбеният взор като на човек, наблюдаващ екзекуция или пък дъното на дълбока пропаст) се плъзна надолу по тялото й, лявата му ръка вече действаше — ала ето че в този миг се сепна, сякаш някой се бе размърдал в стаята, някъде в периферията на зрителното му поле, тъй като не успя веднага да различи отражението в огледалото на гардероба (райетата на пижамата му, потънали в сянка, неясен отблясък върху полираната плоскост и нещо черно току под розовия й глезен).
Най-накрая се реши и нежно погали дългите й, леко разтворени и някак лепкави крака, чиято кожа ставаше по-хладна и малко по-груба надолу и много по-топла нагоре. Той си спомни с диво, победоносно чувство ролковите кънки, слънцето, кестените, всичко и в същото време не спираше да я гали с крайчеца на пръстите си, целият трепереше и току мяташе коси погледи към заоблената издатина с прясно покаралия по нея мъх, която съвсем независимо, ала по много познат начин въплъщаваше в концентриран вид черти от нейните устни и бузи. Малко по-нагоре, където полупрозрачна вена се разклоняваше на две, един комар усърдно смучеше. Той го отпъди ревниво и с жеста си неволно перна края на дрехата й, която отдавна му пречеше, и ето че се откриха тези необикновени, незрящи малки гърди, подути като от абсцес, а после се оголи и тънък, източен детски мускул и до него — изпънатата млечнобяла кухина на подмишницата й с пет-шест щръкнали коприненочерни косъмчета, а по-надолу се спускаше малкото звънливо ручейче на верижката й (по всяка вероятност с кръстче или с някакъв амулет в края), и по-нататък отново попадна на памучна материя — ръкава на високо отметнатата й назад ръка.
Още един камион профуча наблизо и изпълни стаята с грохот и земетръс. Той преустанови щателния си оглед и се надвеси над нея сковано, като неволно я притисна с поглед, усети как младежкият аромат на кожата й се смеси с този на червеникавокафявата й коса и нахлу в кръвта му като разяждащо го желание. „Какво да правя с теб, какво…“
Момичето въздъхна насън, при което затвореният й пъп се отвори като око, тя изгука нещо неясно, последва втора въздишка и отново потъна в предишната си вцепененост. Той издърпа внимателно смачканата черна барета изпод петата й и замръзна намясто, слепоочията му пулсираха до пръсване, непоносимото напрежение му причиняваше болка. Не смееше да целуне тези заострени зърна, тези пръсти на краката с жълтеникавите нокти. Ала и не можеше да задържи погледа си на нищо друго, защото очите му все се връщаха на същата онази мека като велур цепка, която като че оживяваше под призматичния му взор. Все още не знаеше какво да предприеме, боеше се да не изпусне нещо, да не би да не се възползва докрай от вълшебната непробудност на този дълбок сън.
Задушният въздух и собствената му възбуда вече ставаха непоносими. Той отхлаби леко шнура на пижамата си, който се бе впил в корема му, и едно сухожилие се опъна със звън на тетива, докато устните му с почти въздушна лекота докосваха мястото, където под реброто се подаваше нейният белег по рождение… Нещо го тормозеше, измъчваше го, разпалената му до болка страст и напливът на кръв искаше невъзможното още сега. Полека-лека се зае да я омагьосва, да я омайва, прокара магическия си жезъл над тялото й, като едва-едва докосваше кожата, самоизмъчваше се от силата на нейното привличане, от видимата й близост, от тази фантастична очна ставка, станала възможна благодарение на дълбокия сън на това голо момиче, което той като че измерваше с вълшебния си метър. Тя леко се размърда, извърна лице с глухо, сънено премляскване на устните. И отново всичко замръзна на място. Ето че сред кестенявите й къдрици зърна розовото крайче на ухото й и дланта на освободената й ръка, която стоеше забравена в предишното си положение. Напред, напред! В случайно промъкналите се проблясъци на съзнание, преди да потъне в пълна забрава, пред вътрешния му взор пробягаха мимолетни образи и впечатления — мост над пътуващ влак, въздушен мехур в стъклото на прозорец, смачкан калник на кола, други предмети, хавлиена кърпа, която бе зърнал някъде неотдавна, — а междувременно, бавно и с насечен от пресекулки дъх, взе да се приближава все по-близо и по-близо до нея, примъкна се и започна да нагажда тялото си към нейното, да пробва дали ще прилегне добре и плътно… Пружина изскърца заплашително под него; десният му лакът изпука глухо и потърси опора; взорът му помътня от напъна и концентрацията… Усети горещия пламък на закръгленото й бедро, почувства, че повече не може да се сдържа, че вече нищо няма значение, а когато кръвта му възвря и сладостта стигна своя връх между собствените му власати туфи и нейното гладко бедро, как радостно животът се отърси от оковите и с лекота се сведе до простотата на съществуването в Рая — още не можеше да мисли. „Не, моля те, не мърдай, не ме отмествай!“ — и тогава видя, че тя е напълно будна, вторачила ужасени очи в навирената му голота.