Стигнала пред царския дворец. Караулът забелязал, че една бабичка обикаля около двореца, и я попитал:
— Какво търсиш, бабо?
— Искам да видя царя — отвърнала тя. Завели я при царя.
— Какво искаш? Какво те носи при мене? — запитал я царят.
— Ще кажа, царю честити — рекла бабичката. — Моят син иска дъщеря ти за жена.
— Какво приказваш?! Какъв е твоят син, че да иска царската дъщеря за жена?
— Искаме я, дай ни я! — повторила бабичката.
— Добре тогава, иди и кажи на твоя син, щом е такъв юнак, нека посади градини от двете страни на пътя, който води от моя дворец чак до вашата къща.
— Добре — казала бабичката.
Върнала се тя в къщи.
— Какво ти каза царят — попитал я синът й.
Майката отговорила:
— Най-напред се разгневи много, а после каза: „Щом твоят син е такъв юнак, нека посади градини от двете страни на пътя от своята къща чак до моя дворец“.
— Лесна работа — успокоил я синът, — ти си почини, аз всичко ще направя сам.
Станал той, взел калпака си и казал:
— Хайде, калпачето ми, ако можеш, посади градини от двете страни на пътя от моята къща чак до царския палат, но до утре всичко да бъде готово!
Съмнало се.
Погледнал царят през прозореца — от двете страни на пътя разцъфнали градини, да им се ненагледаш! А синът казал на майка си:
— Иди и кажи на царя така: „Може ли сега вашата дъщеря да се омъжи за сина ми?“
Бабичката отишла при царя и му рекла:
— Е, царю честити, може ли сега вашата дъщеря да се омъжи за сина ми?
Царят отговорил:
— Иди и му кажи, щом е такъв юнак, нека постеле до сутринта с чист мрамор пътя от своя дом до моя дворец.
Върнала се бабичката в къщи.
— Какво ти каза царят? — посрещнал я синът й.
Майка му разправила какво иска царят. Момъкът казал на своя калпак:
— Хайде, калпачето ми, ако можеш, постели с чист мрамор пътя от моя дом до царския дворец!
Погледнал на сутринта царят през прозореца — докъдето поглед стига, целият път постлан с мрамор.
Синът отново изпратил майка си за отговор при царя. Отишла тя и рекла на царя:
— Може ли сега вече дъщеря ти да се омъжи за моя син?
Царят отвърнал:
— Вижда се, че твоят син наистина е юнак. Иди и му кажи, че ако постеле с килими целия мраморен път от своя дом до моя дворец, тогава може да дойде и да вземе дъщеря ми.
Върнала се майката и казала на сина си какво заповядал царят.
— Добре — отговорил синът, — върви да спиш, другото е моя работа!
Станал той, взел калпака си и казал:
— Хайде, калпачето ми, ако можеш, постели до утре целия път от моя дом до царския дворец с килими!
Събудил се сутринта момъкът и какво да види — целият път постлан с килими. Приготвил се той, поканил шафери и тръгнали към царския дворец за невястата.
Пристигнали те и царят му дал за жена своята дъщеря.
Отпразнували сватбата и на сутринта зетят казал на царя:
— Хайде сега да отидем у дома. Само че нека дойдат и всички придворни, и цялата войска.
Царят си помислил:
„Как ще изхрани той цялата ми войска? Но нищо, ще отида и ще видя.“
Тръгнал царят — и цялата му войска след него.
Пристигнали пред дома на момъка. Гледат — къщата наистина хубава, същински дворец, но като влезли вътре, видели само едни празни маси — нито ядене, нито пиене.
Царският зет взел своя калпак и казал:
— Хайде, калпачето ми, ако можеш, сложи на масите ядене и пиене, но както подобава за царски гости!
Изведнъж масите се отрупали с ядене и пиене — каквото ти душа иска, всичко имало.
Три дни пирувал царят с гостите, а на четвъртия се сбогувал и заминал за своя дворец.
Останали младоженците със старицата и заживели охолно. Веднъж мъжът поискал да отиде на лов и казал на жена си:
— Ще отида на лов, а вие с мама си стойте в къщи. Аз скоро ще се върна.
Приготвил се той, взел пушката и тръгнал.
А онзи пътник, който казал на бедняка как да се сдобие с калпака, узнал за живота му и му завидял. „Какво да направя, за да му отнема калпака?“ — мислел си той.
Купил той нов, хубав калпак, отишъл край къщата-дворец и почнал да вика:
— Нови калпаци продавам, стари купувам! Нов калпак за стар заменям!
А красавицата царска дъщеря не знаела каква сила притежава калпакът на мъжа й.
„Защо да не сменя този стар калпак с нов и да зарадвам мъжа си?“ — помислила си тя и извикала на пътника:
— Чакай, чакай, ела тук!
Той се приближил, а тя изнесла вълшебния калпак и попитала:
— Ще ми го смените ли с нов?
— Добре — отвърнал пътникът, — калпакът май не струва, но няма що — вземете новия.
Красавицата се зарадвала, взела новия калпак и си влязла в къщи, а пътникът се сдобил с вълшебния калпак и казал: