«Води ни по Правия път. Пътя на тези, които си благословил, не пътя на заблудените, и заслужили Твоя гняв.» [1]
Едва били тези думи изречени и изображенията почнали да се преобразяват. Били точно толкова, колкото молещи имало. И пред всеки се намирало удивително приличащото си, но разкривено изображение на неговото собствено верую.
Четецът на молитвата скочил изплашено и извикал, изпълнен с ужас:
— Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг!
Тогава халифът Ел Акил слязъл от своя трон, застанал по средата на килима и рекъл:
— Вие всички сте това, което виждате тук. Килимът показва характерностите на вашето верую. Внимавайте сега какво ще се случи!
Те вдигнали погледи, изпълнени с удивление, какво ли щяло да се случи. Неговото лице се променило, снагата му станала друга, вече не халифът, а Ияр, тъкачът, стоял на своя килим. Той вдигнал повелително ръка и заприказвал:
— Отстъпете назад, видяхте достатъчно! Когато килимът ви покаже в по-добро изображение на вашата вяра, тогава ще имате разрешението да разгърнете знамето на Пророка. Сега вие виждате тук моя дух, който живее при своето творение. Аз ще го поставя в храма на Аллах. Ходете там, когато искате да се посъветвате! Моят дух винаги ще ви казва истината!
Едва бил изрекъл тези думи и изчезнал, а с него и килимът от смаяните им очи. А на другия ден тръгнала мълвата, че под молитвената ниша на джамията в Мешхед Хюсеин лежал един голям, сив килим, който не можел да бъде махнат. Бил дошъл незабелязано през нощта, никой не бил го донесъл, всички пазачи на джамията били готови да се закълнат в това.
Особен ще сметне читателят подобния на приказка разказ «Вълшебният килим», намерен в посмъртния архив на Карл Май. Изследователите на неговото творчество дълго не знаеха какво да правят. Това явно бе притча, произхождаща от времето след 1901, когато все по-решително се изразява със символи. Близо до ума беше, че имената предполагат непосредствена шифровка, защото в произведенията си от това време Май постъпва по подобен начин. Едно указание на неговата вдовица и името Юсуф доведоха до решаване на загадката. Приказката «Вълшебният килим» стои във външна и вътрешна взаимовръзка с възникването на повествованието «И мир на земята». То се появява в по-къса и малко по-друга форма под заглавието «Et in terra paxl» в един голям сборник на прочутия издател, тайния придворен съветник професор Йозеф Кюршнер. Той е озаглавен:
«Китай. Един паметник на ратниците в световната политика. Описания на живот и история, война и победа», с 30 цветни репродукции, 716 илюстрации и 2 карти. Издателство «Херман Цигер», Лайпциг. По-късно? Берлин, Дойче Кригербунд-Буххандлунг д-р Ханс Натге. Предговор от края на 1901.
Това произведение, първоначално на свитъци, излиза като сборник в скъпо, но художествено безстойностно оформление. Неговата линия е насочена към възвеличаване извоюваната победа срещу въстанието на китайските боксери, насърчаване разширението на Германия и узурпирането на чуждата страна. Статията на Карл Май, както все повече се очертава от поредицата свитъци, със своето миролюбие в никой случай не се съгласува с намеренията на издателя и сътрудниците, сред които се намират и висши офицери. Ето защо Кюршнер го принуждава да скъси разказа и да му сложи един подходящ, преждевременен край. И Май се справя наистина отлично. Йозеф Кюршнер като че се извинява в предговора към произведението за Китай, казвайки по отношение отпечатания разказ «Et in terra pax!»:
«Пътеписът на Карл Май, довършен по време на излизането на отделните свитъци на книгата, има малко по-различно съдържание и основа от онова, което бях планирал и очаквал. Но топлосърдечното застъпване на идеята за мира на толкова много четения автор сигурно у мнозина ще намери отглас.»
Пътеписът «И мир на земята», озаглавен първоначално «Et in terra paxl», е сътворен от Карл Май на изолирания от света връх Риги Кулм. Там той пребивава със съпругата си през есента на 1901 четири седмици. Докато ливадите долу са още зелени, хотелът високо горе постепенно се покрива със сняг. Карл Май от самото начало е искал да формира произведението си като решителен протест срещу войнолюбивия мироглед на дрънкащите саби милитаристи. Военният поход «Китай» [2] намира в негово лице върл, пламенен, яростен противник. Май оценява преди всичко артистичната древна култура и религиозен живот на китайците. Какво любвеобилно вживяване в непознатия свят на Източна Азия проявява изпълненото с много хумор, извънредно увлекателно произведение «Синьо-червения Метусалем».
2
През 1901г. обединените армии на осем страни под върховното командване на немския генерал А. фон Валдерзее жестоко потушават въстанието на китайските селяни и градската беднота, оглавено от едно подразделение на тайното общество: «Йохекюан» («Юмрук на справедливостта и мира»), което чужденците наричат «Боксер». — Б. пр.