Професор Йозеф Кюршнер, който и преди вече много е работил и е привлякъл автора за основаното от него и Шпеман юношеско списание «Дер гуте Камерад», очаква да получи от перото на прочутия създател на образите Олд Шетърхенд и Винету за своето произведение за Китай един шлагер с войнствен тон. Но не взема под внимание, че Май иска да бъде нещо много повече от един «романтичен фантаст», а именно носител на голяма нравствена мисия. Май от самото начало е имал с една определено извинима коварност плана, да обърка сметките на милитаристите с изцяло миролюбивото направление на своето повествование. Той е знаел как да въздейства на Кюршнер, та този да му остави напълно свободна ръката. Кюршнер само постоянно и неспокойно настоява да получи горещо жадуваната статия. Кореспонденцията между двамата се осъществява с телеграми. Карл Май отказва да чете много лошия почерк на прочутия издател. Договореният хонорар за повествованието е две хиляди марки. Тази сума писателят губи, след като за свое върховно удоволствие и болка и яд за Кюршнер е погодил номер на войнолюбивото произведение за Китай, Май е обезщетен донякъде от удовлетворението, че замисълът е успял.
В тази връзка трябва да се спомене, че със своя роман за мира Май намира една гореща почитателка в лицето на легендарната радетелка за мир Берта фон Зутнер. Когато той се намира във Виена /22 март 1912/, [3] тя го посещава в хотела за дълга беседа. След неговата смърт и след своето завръщане от пътуването до Америка тя отива във вила «Шетърхенд» и сяда на креслото пред същото писалище, на което са възникнали проповядващите помирение произведения на Карл Май. Развълнувана до сълзи, казва: «Ако бях съумяла да създам поне едно от тези произведения, щях да съм постигнала много повече!»
Появилите се в сборника четири глави, оживени от шестдесет умерени картини на Фердинанд Линднер, съответстват на първите две главни части от днешното издание, което излиза като том 30 от Събрани пътеписи под преведеното вече заглавие «И мир на земята». Авторът използва встъплението на последната, добавена по-късно, част за едно обяснение, в което с мъжествена изява на убежденията напада течението в сборника на Кюршнер:
«Бях извършил нещо просто изправящо косите… Произведението беше именно посветено на „патриотичното“ възвеличаване на „победата“ над Китай. И докато цяла Европа тръпнеше под бурните овации „Хип, хип, ура!“ и „Вива!“, аз надигнах клетото си тънко гласче и изпълнен със страх молех: „Давайте само любов, единствено любов!“ Беше смехотворно, да, дори повече от смехотворно, беше глупаво. Бях изложил себе си и цялата книга и бях накаран да направя завой. Но аз не го сторих, а приключих, и то веднага, с пълно право. С този вид гонг аз нямам никаква работа!»
Не е трудно човек да се досети, че «разглезеният» от неимоверния по онова време /1901/ книжарски успех писател Май се засяга от искането на Кюршнер да приключи нежеланото повествование. Той се чувства уязвен в съзнанието си за призваност в мисията на убеден християнин. И как бива изразено това усещане?
Отговор на този въпрос дава отпечатаният разказ приказка «Вълшебният килим». От вдовицата на писателя става известно, че разказът е бил приложен към едно дълго писмо до лайпцигския издател Цигер и изпратен от този обратно по желание на Май. Имената и насоката на приказката, напомнящи омагьосващия свят на «Приказки от хиляда и една нощ», довеждат в крайна сметка до разгадаване на гатанката.
Юсуф? Йозеф? И Кюркджи? Странно подобие на името на големия издател Йозеф Кюршнер!
Изследванията установяват следните преводи:
кюркджи /тур./ — кюршнер /нем./ — кожухар
акл, акил /араб.-тур./ — ум, дух, разум
ияр /араб./ — май /месец/, името на самия автор
масе /араб./ — циге /нем./ — коза
мусан’ниф /араб./ — писател кутуби /араб./ — книжар
Масак би трябвало да отговаря на немското Цигер, сиреч името на онзи лайпцигски издател, с когото Кюршнер поддържа връзка. В посмъртния архив на Май бива намерен и един плик с надпис: «Притча за Цигер». Сега вече дешифровката се налага сама. Известният в целия Изток килимар Ияр не е никой друг освен самият Май. С Юсуф ел Кюркджи той има предвид нашумелия с широката си издателска дейност /«Кюршнерс Бюхершац»/, починал през 1902 таен съветник Йозеф Кюршнер. Неговият приятел Масак, младият катуби, е Херман Цигер, предишният издател на сборника «Китай». Поръчаният килим, който е трябвало да премине в негово притежание, е естествено повествованието «Et in terra paxl» по-късно «И мир на земята».
3
«Нагоре в царството на благородните хора» — Срвн. гп.34 на Събр. съб. «Аз»/ — Б.нем.изд.