След тези думи тя се бе надигнала от масата.
Тогава бе смятала този отговор за заслужен. Тя отлично знаеше историята на Брашън; освен това бе склонна да се обзаложи, че и половината екипаж също е наясно, дори и ако не смее да говори за това открито. Баща ѝ го спасил от самия праг на затвора за длъжници. Без тази му намеса бъдещето на Брашън несъмнено би съдържало принудителна служба — всички знаеха, че близките му са вдигнали ръце от него и прахосничеството му. И освен това знаеха какво би означавала тази служба. Най-вероятно той щеше да се окаже в Калсид, с лице, покрито с робски татуировки. Единствено щедростта на Ефрън Вестрит го бе спасила. И същият този човек дръзваше да ѝ говори по такъв начин. Брашън Трел определено имаше неоправдано високо мнение за себе си. Като повечето от рода му. На миналогодишния есенен Търговски бал по-малкият брат на Брашън на два пъти си бе позволил да я кани на танц. Да, Керуин бе наследник на рода, но това не му даваше основания за подобна наглост.
Девойката се поусмихна, припомнила си Керуиновото изражение в отговор на хладния ѝ отказ. Реакцията му бе останала напълно любезна, но никакво обучение по маниери не бе успяло да скрие изчервяването му.
По отношение на маниерите Керуин надминаваше брат си, но пък бе много по-слабоват, без мускулатурата на Брашън. Затова пък по-малкият от братята Трел бе проявил достатъчно разсъдливост, за да не прахосва семейната репутация и богатство.
Алтея прокуди и него от мислите си. Тя изпитваше съжаление, задето Кайл щеше да го прогони след края на пътуването, но само известно съжаление. Виж, баща ѝ сигурно щеше да реагира по друг начин. Ефрън винаги бе проявявал известна покровителска привързаност към Брашън, поне на брега. Повечето от другите Търговски фамилии бяха спрели да канят Брашън Трел, когато близките му се отрекоха от него. Но Алтеиният баща само бе свил рамене и бе рекъл:
— Наследник или не, той е добър моряк. Човек, когото не бих приел в дома си, не бих допуснал и на кораба си.
И продължи да го допуска в дома си.
Разбира се, Брашън рядко се възползваше от гостоприемството им, а в редките случаи, когато го стореше, никога не споделяше трапезата им. На борда двамата разговаряха изцяло служебно. Вероятно единствено на нея баща ѝ говореше похвално за решителността на момчето да се осъзнае и да се промени.
И за това тя не бе казала нищо на Кайл. Нека той допусне още една грешка пред баща ѝ. Нека Ефрън види многобройните промени, които Кайл бе склонен да внесе във Вивачия, ако получеше възможността да се разпростре.
Алтея страшно се изкушаваше да се върне обратно на палубата, само за да предизвика нареждането му. Какво щеше да направи Кайл? Да нареди на някой от дежурните да я отведе обратно в каютата? На борда нямаше и едничък моряк, който да се осмели да я докосне — и не само защото ставаше дума за Алтея Вестрит. Повечето от тях я харесваха и уважаваха — това бе нещо, което тя бе заслужила сама, а не закупила благодарение на името си. Противно на казаното от Кайл, тя познаваше кораба по-добре от всички моряци на борда му — с онова знание, достъпно само за дете, раснало сред палубите. Алтея познаваше кътчета в трюмовете, недостъпни за тромавостта на възрастните; бе се катерила по въжета и мачти с онова увлечение, с което връстниците ѝ пълзят сред клоните. Тя не бе вземала участие във вахтите, но познаваше задълженията на всеки от екипажа и умееше да ги върши. Не можеше да сплита въжета с бързината на останалите такелажници, но пък това бе единственото отношение, в което уменията ѝ им отстъпваха: платна тя можеше да реже и зашива не по-зле от всички останали. Отдавна бе разкрила, че именно с това намерение баща ѝ я е довел на борда: за да може Алтея да изучи кораба и всички задължения, свързани с ръководенето му. Кайл я смяташе за обикновена глезена щерка, но самата Алтея не се боеше, че баща ѝ я смята за нещо по-малко от тримата синове, погубени от кървавата чума. Тя не беше заместител на мъжки наследник, а наследницата на Ефрън Вестрит.
И освен това знаеше, че спокойно може да наруши заповедта на Кайл без никакви последици. Но много вероятно беше той да си изкара яда на обикновените моряци и да ги накаже, задето те не са скочили да изпълнят нареждането му. Алтея нямаше намерение да допуска подобно нещо. Този спор засягаше нея и Кайл; тя щеше да разреши проблема си сама. Тук не ставаше дума само за нея: Вивачия заслужаваше добър екипаж. А с изключение на Кайл, баща ѝ бе направил отличен избор за всяка длъжност. Той плащаше добри пари, повече от общоприетото, за да задържа опитни и трудолюбиви хора. И девойката нямаше да даде на Кайл повод да уволни някого от тях.