— Нямам представа — каза по-възрастният.
Младият му събеседник се изсмя саркастично.
— Не се и съмнявам! Обзалагам се, че подобно нещо никога не ти е хрумвало, нито на някой друг от местните. Нали се разбрахме да бъдем честни, човече? Как така подобна ценност е останала тук непокътната цели три десетилетия?
— Не зная.
Отговорът на другия бе произнесен прекалено бързо, за да бъде искрен.
— Не знаеш — със съмнение повтори Мингсли. — През цялото време, откакто Бингтаун съществува на Прокълнатия бряг, никой от жителите му не си е направил труда да изнася магическо дърво. И не само това: единственият артикул, изработван от този удивителен материал, са корабите. Хайде, изплюй камъчето. Големината е условие за оживяването? Или дървото трябва да престои известно време в морска вода? Каква е уловката? Слушам те.
— Никой не е опитвал, защото… Бингтаун е необичайно място, Мингсли. Тук имаме наши си традиции, наш си фолклор, наши си суеверия. Когато прадедите ни напуснали Джамаилия и дошли тук в опит да колонизират Прокълнатите брегове… Повечето от тях са избрали да дойдат тук, защото не са имали друга възможност. Сред тях е имало престъпници, други са бягали от срама, който са посипали върху родовото си име, трети се намирали в изключителна немилост пред сатрапа. Идването им тук си е било едва ли не изгнание. Казали са им, че ако успеят да оцелеят, всяко от семействата има право да получи по двеста лефра земя и амнистия. Освен това сатрапът обещал, че ще бъдем оставени да се развиваме в мир, и че ще получим изключително право над стоките, които открием тук. В замяна на това той получава половината от печалбите ни. И дълго време това споразумение работеше.
— Но не и сега. — Мингсли се засмя подигравателно. — Как е възможно някой да смята, че подобно споразумение ще трае вечно? Сатрапите също са хора. А сатрап Косго е открил, че ковчежетата му са прекалено малки, за да смогват да изплащат навиците на удоволствие, с които той се сдоби, докато чакаше баща си най-сетне да умре. Калсидските омайни билки никак не са евтини, а веднъж вкусиш ли ги, останалите треволяци престават да съществуват за теб. Така че той продаде на мен и на хора като мен парцели от Прокълнатите брегове, заедно с правото за търговия. И ние дойдохме, само за да бъдем посрещнати изключително негостоприемно. Държите се сякаш възнамеряваме да задигнем залъка от устите ви, при положение, че всички знаем как бизнесът само поражда нови приходи. Вземи за пример нас двамата. Този кораб е гниел тук в продължение на тридесет години, поне по твои думи, без да допринася никаква полза на стопаните си или на друг. Но ако го закупя, собственикът ще получи добра цена, ти ще си изработиш сносна комисионна, а аз ще притежавам от мистериозното магическо дърво.
Мингсли замълча, а събеседникът му не наруши разпрострялата се тишина. След няколко мига Мингсли продължи недоволно:
— Трябва да призная, че съм разочарован. Ако не греша, ти каза, че този кораб е оживял. Очаквах той да разговаря с нас. Ти не спомена, че е бил увреден. Да не би това да го е убило?
— Парагон говори само когато сам реши. Не се съмнявам, че той е чул всяка наша дума.
Младият изсумтя:
— Истина ли е това, корабе? Чу ли всичко, казано от нас?
Парагон не сметна за необходимо да отговаря. След известно време младежът изсумтя отвратено. Стъпките му бавно започнаха да обхождат кораба, последвани от по-тежката крачка на събеседника му.
След известно време Мингсли заговори отново.
— Боя се, приятелю, че това значително намалява сумата, която съм готов да предложа за този кораб. Първоначалното ми предложение бе основано на идеята, че ще отрежа фигурата от носа, за да я отнеса в столицата Джамаилия и да я продам. Или, по-вероятно, щях да я даря на сатрапа в замяна на нови земи. Но в този му вид… дори и магическо дърво да е, фигурата е изключително грозна. Кой е насякъл лицето така? Дали ще се намери занаятчия, който да го възстанови?
— Вероятно — плахо се съгласи събеседникът. — Но не зная дали това би се оказало разумно. Очаквах, че проявяваш интерес към Парагон в качеството му на жив кораб, а не като източник на материал. Сигурно си спомняш, че още в самото начало те предупредих: още не съм разговарял със собствениците. Не исках да повдигам въпроса пред Лъдчънсови преди да съм се убедил в сериозността на намеренията ти.