— Давад… Наистина ли ме смяташ за толкова наивен? Нима не виждам, че става дума за една захвърлена черупка? Собственикът ще се радва на възможността да се отърве от него. Ако този кораб можеше да плава, нямаше да стои забравен на плажа.
Давад помълча известно време.
— Не мисля, че Лъдчънсови биха се съгласили да го продадат с такава цел. — Той си пое дъх. — Мингсли, съветвам те да размислиш и да се откажеш. Едно е да закупиш кораба и да го преустроиш. Онова, което ти замисляш, е нещо съвсем друго. Никой от Търговците не би имал нещо общо с теб, ако изпълниш намерението си. А моето съдействие ще се окаже съкрушително за името ми.
— В такъв случай те съветвам да бъдеш дискретен, когато им предаваш предложението ми. Както аз самият проявих интереса си към коритото дискретно. — Сега в гласа на Мингсли се долавяше снизхождение. — Известно ми е, че сред бингтаунските Търговци съществуват множество суеверия. Съответно, нямам намерение да ги оспорвам. Ако предложението ми бъде прието, ще спусна кораба по вода и ще го изтегля на друго място, преди да го обезкостя. Изчезналото по-бързо се забравя. Това устройва ли те?
— Би трябвало да ме устройва — притеснено промърмори по-възрастният. — Би трябвало.
— Какво е това униние? Ела, да вървим обратно в града. Вечерята е от мен. „При Суска“. Трябва да признаеш, че това е щедро предложение, защото съм виждал тамошните цени, виждал съм и по колко ядеш. — Младежът сам се засмя на думите си. Кикотът му си остана самотен. — По-късно вечерта ти ще се свържеш с Лъдчънсови и дискретно ще им представиш предложението ми. Всички ще спечелят от това. Пари за собствениците, за теб комисионна, голям товар ценно дърво за моите съдружници. Покажи ми къде е лошият късмет в това, Давад.
— Не мога — тихо отвърна по-старият. — Но се опасявам, че ти самият ще го откриеш. В момента този кораб може и да мълчи, но той е жив и притежава собствено съзнание. Опиташ ли се да го натрошиш на цепеници, уверявам те, че той няма да мълчи дълго.
Младият се засмя весело.
— Ти правиш това нарочно, за да възбудиш интереса ми, Давад, не си мисли, че не зная. Да вървим. Някои от съдружниците ми много биха искали да се срещнат с теб.
— Ти обеща, че ще бъдеш дискретен! — възрази другият.
— О, уверявам те, че бях предпазлив. Само че не мога да очаквам предплата единствено въз основа на неясно обещание. Те искат да знаят какво и от кого купуват. Но до един са дискретни хора, уверявам те.
Дълго време Парагон остана заслушан в оттеглящите се стъпки. В един момент незначителният им звук бе погълнат от по-настойчивото шумене на вълните и крясъците на чайки.
— Натрошен на цепеници. — Парагон изпробва звученето на фразата. — Не звучи приятно. Но пък поне ще бъде по-интересно от стоенето тук. И има вероятност да ме убие. Вероятност.
Тази вероятност му доставяше удоволствие. И покрай всичко друго, му предоставяше нова тема, около която да съсредоточи размисъла си.
Глава трета
Ефрън Вестрит
Ефрън Вестрит умираше.
Роника се вгледа в слабеещото лице на съпруга си и се опита да осъзнае тази мисъл. Ефрън Вестрит умираше. Прилив на гняв, последван от раздразнение, споходи осъзнаването. Как можеше той да ѝ причини това? Да умре точно сега и да я остави сама да се оправя с всичко?
Някъде под разбушувалите се вълни на тези емоции леденото течение на мъката се опитваше да я придърпа към дълбините и да я удави. Тя ожесточено се сражаваше с него, бореше се да задържи само гнева и раздразнението. По-късно, казваше си Роника. По-късно, когато съм преживяла всичко и съм сторила всичко, което трябва да сторя. Тогава ще спра и ще чувствам. По-късно.
В момента тя просто стискаше устни до болка, натопи кърпата в благоуханна вода и внимателно попи лицето му, а после и отпуснатите ръце. Съпругът ѝ се размърда, но не дойде в съзнание. Роника и не очакваше. Вече два пъти днес тя му бе давала маков сироп, за да успокои болката. И поне за момента изглеждаше, че лекарството е помогнало. Дано.
Тя отново попи брадата му. Тромавата Рейч отново му бе позволила да се окапе с бульон. Явно за тази жена усърдието бе несъществуващо понятие. Може би Роника трябваше да я изпрати обратно при Давад Рестарт, макар да не ѝ се искаше: ставаше дума за млада и интелигентна жена, която не заслужаваше да свърши като робиня.
Давад я бе довел в дома им без предупреждение. Роника бе заключила, че Рейч била негова роднина или гостенка: в моментите, в които девойката не се взираше, загледана в нищото, изящният ѝ изказ и маниерите издаваха благороден произход.