И все пак… Колкото и да се боеше от този въпрос, тя щеше да го зададе. Защото трябваше да знае. Дали тя притежаваше свой собствен живот, или в действителност представляваше проста сянка?
Вивачия реши да изчака още няколко минути, за да даде възможност на Хейвън да изпълни искането ѝ. Ала никой не биваше изпратен да доведе Уинтроу.
Това беше немислимо.
По-рано тя бе забелязала, че товарът не е равномерно разпределен: моряците все още не бяха привикнали с подреждането на хора. Дисбалансът не беше значителен, но можеше да стане.
Вивачия въздъхна и неусетно се измести, накланяйки се към десния си борд. Съвсем леко. Ала в известни отношения Кайл беше добър капитан, а Гантри беше още по-умел. Някой от тях щеше да забележи наклона. И щеше да нареди товарът да бъде преподреден преди отплаване. Тогава Вивачия щеше да започне да се накланя наляво. И може би да започне да влачи котвата си.
С втренчен поглед тя се взираше в брега. И се поклащаше настойчиво. Сред трупащите се облаци белите кули на столицата бяха придобили мъртъв оттенък, като празни черупки.
Сега ѝ оставаше единствено да чака.
Двете седяха в притъмнялата кухня. Някога Кефрия бе обожавала това помещение. Като малка тя бе обичала да идва тук заедно с майка си. По онова време Роника Вестрит често бе уреждала приеми и бе извличала специално удоволствие лично да приготвя гозбите, които впоследствие ще поднесе. В онези дни кухнята бе представлявала оживено място: братята на Кефрия си играеха под огромната маса, а самата тя седеше и наблюдаваше как майка ѝ кълца уханните подправки, които ще прибави в месните рулца. Освен това малката Кефрия не бе се ограничавала единствено до наблюдател, а с възторг се бе включвала да помага — да бели сварените яйца или да почиства бадемите.
Чумата бе сложила край на тези дни. Понякога Кефрия си мислеше, че смехът в този дом си е отишъл едновременно с братята ѝ. Защото след тяхната кончина не бе имало приеми с подбрани гости. И майка ѝ не беше сядала да приготвя някогашните сладкиши. И изобщо да прекарва толкова време в кухнята. В последно време Кефрия бе започнала да идва в готварницата и да помага — заради малкото прислуга. Но Роника не следваше примера ѝ.
Или поне до тази вечер. Двете бяха пристигнали едновременно с първите сенки и в някаква пародия на отдавнашните дни се бяха заели да белят, режат, изсипват и разбъркват. Тези приготовления бяха придружени с обсъжданията на подходящите вина и чайове, наситеността на кафето, което предстоеше да сварят, и с коя покривка да застелят масата. И двете отбягваха да говорят за причината, наложила тези приготовления: посещението на семейство Фестрю. Макар че до изплащането на вноската оставаха няколко дни, нужното злато чакаше в сандъче край вратата.
В безмълвно разбиране двете жени споделяха тревогата си от факта, че писмото на Кефрия така и не беше получило отговор. Ала тазвечершното посещение надали бе свързано с рода Купрус. Надали между Купрус и Фестрю съществуваше някаква връзка.
Още в началото на девичеството си Кефрия бе узнала, че Търговците от Дъждовните земи пристигат два пъти в годината, за да приберат съответната вноска по изплащането на живия кораб. И освен това бе научила, че след събуждането на кораба тези вноски ще се увеличат — тъй изискваше обичаят. Тази промяна се правеше с очакването, че живите кораби ще бъдат използвани за пътуване по Реката, единствен път за сдобиване с вълшебните стоки на тамошните Търговци. Повечето собственици на подобни съдове бързо увеличаваха приходите си след събуждането на кораба им. Ала Вестритови не бяха постъпили по този начин. В някои моменти Кефрия си позволяваше да се съмнява в мъдростта на бащиното си решение. В моменти като настоящата вечер.
Когато храната бе приготвена и подредена, двете жени приседнаха край огнището. Кефрия направи чай и наля.
— Все още съм на мнение, че трябва да повикаме и Малта — каза тя. — Време ѝ е да започне да се учи…
— Тя е научила много повече, отколкото подозираме — уморено каза майка ѝ. — Не, Кефрия. Послушай ме този път. Нека двете с теб посрещнем гостенката и заедно решим какво да правим. Опасявам се, че решенията, които предстои да вземем тази нощ, ще предначертаят следващия път на рода ни. — Тя погледна дъщеря си в очите. — Не казвам това, за да те наскърбявам, ала не зная как да го кажа по-меко. Ние с теб сме последните жени от рода Вестрит. Малта изцяло се е метнала на баща си. Не казвам, че Кайл Хейвън е лош човек. Ала тази среща касае Търговците от Бингтаун. А родът Хейвън не е Търговски.