Двамата бяха спорили и за това. Роника бе употребила цялото си красноречие, за да убеди съпруга си да остане. В случая болестта му се бе превърнала в неин съюзник, защото без нея пълното ѝ красноречие не би се оказало достатъчно.
Роника бе смятала, че Алтея също ще си остане у дома. Какво щеше да търси тя на борда на кораб без баща си? Но когато бе споделила това си виждане с Ефрън, той бе останал смаян.
— Семейният ни кораб да напусне пристанището без никой от рода ни на борда? Имаш ли представа що за лош късмет би могло да породи това, жено?
— Вивачия още не се е събудила. А и Кайл би трябвало да бъде достатъчен, все пак той е част от семейството ни вече петнадесет години! Нека Алтея остане у дома за известно време. Това ще се отрази добре на кожата и косата ѝ, а и хората ще могат да я видят. Тя наближава времето да си намери съпруг, Ефрън, или поне в което е редно да си намери ухажор. Само че няма как да бъде ухажвана, без да бъде видяна. Тя се появява веднъж, най-много два пъти годишно — на Пролетния бал или на някое от жътвените празненства. На улицата рядко я разпознават. А когато синовете на Търговските семейства все пак я видят, тя ходи с панталони, куртка, стегната коса и потъмняла кожа. Това не е начинът, по който трябва да представяме дъщеря си в обществото, за да се омъжи подобаващо.
— Подобаващо? Защо да не се омъжи за онзи, който я прави щастлива, както сторихме ние? Вземи за пример Кефрия и Кайл. Помниш ли как всички бяха настръхнали, когато позволих на някакъв калсидски капитан да започне да ухажва голямата ми дъщеря? Но аз знаех, че той е достоен мъж, тя също познаваше сърцето си. Сега и двамата са щастливи. Виж децата им, здрави като чайки. Не, Роника. Ако някой би харесал Алтея единствено напудрена и държана на каишка, то такъв човек не е подходящ жених за нея. Нека тя бъде видяна от мъж, който се възхищава на духа и силата ѝ. Много скоро тя ще трябва да стане дама, съпруга и майка. Съмнявам се, че тази монотонност ще ѝ допадне. Да оставим момичето да си поживее, докато все още разполага с тази възможност.
Тези думи бяха задъхали Ефрън; той уморено се бе отпуснал обратно върху възглавниците.
Роника, заради болестта му, преглътна гнева си, породен от небрежното му захвърляне на собствения ѝ живот, и завистта, изпитвана към безгрижието на дъщеря си. Тя бе премълчала и факта, че състоянието на семейните финанси е много вероятно да наложи Алтея да се омъжи именно по сметка. В мрачните си мисли възрастната жена пресмяташе, че ако успеят да укротят девойката, биха могли да я предложат за съпруга на някой от кредиторите си, за предпочитане някой щедър от тях, който би се съгласил да опрости дълговете вместо сватбен подарък.
Но тогава тя бавно бе поклатила глава. Не. По собствения си фин начин Ефрън бе загатнал най-уязвимата ѝ позиция. Роника се бе омъжила за него, защото го бе обикнала. Точно както Кефрия не бе могла да устои на русолявия чар на Кайл. Семейството наистина се намираше в трудно положение, но въпреки това Роника се надяваше, че Алтея също ще сключи брак с мъж, когото обича.
Сега тя погледна с мъка към мъжа, когото още обичаше.
Следобедното слънце караше Ефрън да се мръщи в съня си. Съпругата му безшумно се надигна, за да отмести пердето. Гледката, представяна от прозореца, вече не ѝ доставяше удоволствие. Някога бе поглеждала към брачното им дърво с огромно удовлетворение. Сега то стоеше почерняло и безлистно насред лятната градина, оголяло като скелет. Споходена от внезапни тръпки, жената побърза да дръпне завесата.
Съпругът ѝ с такова нетърпение бе очаквал времето, в което ще види дървото да разцъфва. Но тази пролет дървесната зараза, която до този момент винаги подминаваше дървото, връхлетя отгоре му. Пъпките бяха изсъхнали и опадали; нито една не се отвори. А миризмата на гниенето им напомняше погребални треви. Никой от двамата не спомена това като лоша поличба — и двамата не бяха от религиозните люде. Но скоро след това Ефрън отново бе започнал да кашля: слаби и мъчителни сухи напъни. Сухи до деня, в който мъжът бе забелязал първите капчици кръв по носната си кърпа.