— Така да бъде — промърмори Кефрия. Някой ден, безстрастно си каза тя, ти ще си починала и аз повече няма да се озовавам между чука и наковалнята. Тогава ще мога да поверя всичко на Кайл и да се посветя на градините си. Да се тревожа единствено за розовите храсти и ирисите. Най-сетне да си почина.
Тя бе сигурна, че Кайл ще я остави на мира.
Кайл… Мисълта за съпруга ѝ приличаше на звъна на напукана камбана. В сърцето си Кефрия помнеше чистия звън, който името му бе извиквало, ала вече не можеше да го чуе. В крайна сметка обичта се основаваше на различни неща, унило си помисли жената. И семейната любов, и брачната любов, дори обичта на дъщеря ѝ към нея. Всичко това се основаваше на различни неща и на силата да ги контролираш. Отстъпваш ли тази сила, хората ще те обичат. Странно беше това ѝ осъзнаване. Откакто се бе докоснала до него, тя бе престанала да се интересува от обичта на другите.
Кефрия отпи глътка чай и остана загледана в огъня. На моменти тя се раздвижваше, за да го подхрани. Все още ѝ оставаха простичките удоволствия: топлината на накладен огън, чаша вкусен чай. И тя щеше да им се наслаждава.
В далечината отекна гонг. Майка ѝ побърза да се надигне за един последен оглед. Кухнята отдавна бе притъмнена, ала свещите бяха оставени непокрити. Кефрия промени това, приглушавайки светлината им.
— Сложи още вода за чай — тихо каза старицата. — Каоулн обича чай.
Подир това Роника стори нещо неочаквано — тя се приближи до вътрешната врата и неочаквано я отвори, за да пристъпи в коридора и да се огледа. Като че бе очаквала да завари някого.
— Силдин пак ли не си е легнал? Той е започнал да се ококорва като същинско бухалче.
— Не, пусто беше — разсеяно отвърна майка ѝ, затвори вратата и седна на масата. — Спомняш ли си приветствения ритуал?
— Разбира се. Не се тревожи, няма да те изложа.
— Ти никога не си ме излагала — със същия разсеян тон отвърна майка ѝ.
Изреченото по странен начин развълнува сърцето на Кефрия.
Разнесе се очакваното почукване; старицата се отправи да отвори, следвана от дъщеря си. На прага стояха две закачулени фигури, едната от които бе украсила воала си с червени огнени кристали. Яни Купрус. За момент Кефрия застина, замаяна от отвращение. Кутийката… В този момент тя отново се чувстваше по детински безпомощна, очакваше от майка си да се намеси. Ала Роника също стоеше шокирана. И мълчеше.
Кефрия трябваше да си поеме дъх и да се надява, че ще се справи.
— Приветствам ви в дома си. Нека той стане и ваш.
Подир това двете домакини отстъпиха встрани, за да направят път за гостенките си. Новодошлите започнаха да свалят ръкавиците, качулките и воалите си. Виолетовите очи на едната жена почти не се виждаха заради образуванията, покриващи клепачите ѝ. За Кефрия беше изключително трудно да посрещне погледа ѝ и да се усмихне в приветствие, ала все пак тя успя.
Яни Купрус, носителката на искрящите бижута, притежаваше изненадващо чисто лице. Тя би могла да се разхожда по улиците на Бингтаун посред бял ден, без да привлече почти никакви погледи. Лека неравност следваше контурите на устните и клепачите. Очите ѝ блестяха синкаво в полумрака, също като зъбите, косите и ноктите. Това не беше отблъскващо, дори ѝ придаваше своеобразна привлекателност.
— Пътуването ви сигурно е било уморително. Бихте ли желали да се подкрепите? — като насън изрече Кефрия, продължаваща с ритуалната размяна на реплики. Майка ѝ все така мълчеше.
— С радост — в един глас отвърнаха гостенките.
Всички жени се поклониха една на друга. И отново бе ред на Кефрия.
— Аз, Кефрия Вестрит от бингтаунския Търговски род Вестрит, ви приветствам в дома и на трапезата си. Паметта ми е съхранила всички древни разбирания между Бингтаун и Дъждовната земя; не е забравена и нашата спогодба, касаеща живия кораб Вивачия, дело на нашите два рода.
— Аз, Каоулн Фестрю, от Дъждовния Търговски род Фестрю, приемам гостоприемството ти. Паметта ми е съхранила всички древни разбирания между Бингтаун и Дъждовната земя; не е забравена и нашата спогодба, касаеща живия кораб Вивачия, дело на нашите два рода. — Жената поспря и посочи към спътничката си. — Под вашия покрив съм довела своя гостенка, която ще гостува и на вас. Приветствате ли Яни Купрус, наша родственица?
Тя гледаше към Кефрия.
— Не ми е известен формалният отговор на подобно искане — откровено призна тя. — Затова просто ще кажа, че всеки гост на нашата приятелка Каоулн е винаги добре дошъл в нашия дом. Но ще ми е нужен момент, за да поставя още прибори.