Кефрия отчаяно се надяваше, че предводителката на клана Купрус няма да се наскърби от проявената неформалност.
Яни се усмихна и погледна към Каоулн в търсене на привидно разрешение. Другата жена ѝ се усмихна.
— Аз също се радвам да оставим формалностите настрана — каза Купрус. — Трябва да ви кажа, че неочакваното ми посещение е по-скоро моя идея, отколкото инициатива на Каоулн. Аз я помолих да го уреди и да ми позволи да я придружа, за да може да ме представи пред вас. Ако неочакваното ми пристигане е породило някакви затруднения, моля да приемете извиненията ми.
— Нищо подобно — тихо отвърна Кефрия. — Нека срещата ни протече в онази атмосфера, която се полага на приятели, съседи и роднини.
Нейните думи се отнасяха не само до двете гостенки, но и до майка ѝ. Докато раздвижваше ръце в жест, придружаващ горните думи, младата жена побутна Роника — безмълвна молба към нея да сложи край на втрещеното си мълчание.
Нейната притихналост бе направила впечатление и на Каоулн, защото тя погледна старицата и каза:
— Тази вечер ти си особено мълчалива, стара приятелко. Удобно ли се чувстваш в присъствието на моята гостенка?
— Как би могло да бъде другояче — отвърна Роника. И с по-ясен глас продължи. — Тази вечер аз отстъпвам пред дъщеря си. Тя вече е встъпила в правото си на наследница, подобаващо е тя да ви приветства, тя да говори от името на Вестритови.
— Което тя стори красноречиво — каза Яни Купрус с неподправена топлота в гласа и им се усмихна. — Признавам, че в същите обстоятелства самата аз не бих проявила подобно самообладание. Смятах, че идването ми би било най-удачният начин да започнем, но сега ми се струва, че едно писмо би било по-подходящо.
— Уверявам те, че идването ти не ни затруднява по никакъв начин — отвърна Кефрия, заета да поставя още прибори и чевръсто да придърпва допълнителен стол. — Заповядайте, трапезата ни ви очаква. Направила съм и кафе, ако някой го предпочита пред чая и виното.
Тя бе споходена от внезапното желание да опознае Яни Купрус колкото се може по-добре, преди да е узнала причината за посещението ѝ. Трябваше да напредва бавно. Съвсем бавно. За да разбере тази мистерия, трябваше да пристъпи към нея бавно.
— Трапезата ти е наистина прекрасна — отбеляза Яни Купрус, докато се настаняваше. На Кефрия не убягна, че тя се настани първа, не остана скрито от нея и почтителното отношение на Каоулн. Кефрия се радваше, че е избрала от най-скъпите маслини, че майка ѝ бе настояла за прясна бадемова паста, че само най-доброто от приготвеното се намираше на масата. Подобно изкусително пиршество тя не беше виждала от месеци. Колкото и затруднено да беше паричното им положение, Кефрия не бе допуснала то да се отрази на тазвечершния пир.
Известно време разговорът се задържа на безопасни теми, което позволи на Роника постепенно да се окопити и да възвърне обичайното си очарование. Тя пое контрол върху разговора и се постара да го задържи в безобидни посоки. Комплименти за храната, виното и кафето придружаваха общите приказки. Но Кефрия забеляза, че всеки път, когато Яни заговореше, а това беше често, нейните истории неизменно служеха да изтъкнат влиянието и заможността на нейния род. Това не беше израз на перчене; те не съдържаха намерение да засенчат Вестритови или тяхната трапеза. Тя просто се опитваше да сподели информация за рода си. Нейният съпруг все още бе жив, освен това Яни имаше трима живи синове и две живи дъщери — огромно семейство по стандартите на Дъждовните земи. Новият прилив на богатства, породен от огнените кристали, им предоставял повече свободно време, през което да се сдобиват с нови съкровища и знания. Нима това не била най-голямата полза от богатството: възможността да отделиш по-голяма част от времето си за истински значимите неща?
Кефрия стигна до заключението, че заложената в този разговор ритуалност наподобява ухажването на птица — мисъл, за пореден път вледенила сърцето ѝ. Тя още размишляваше над това, когато Яни Купрус неочаквано се усмихна към нея и каза:
— Неотдавна писмото ти пристигна, мила. Но трябва да призная, че не го разбрах. Това беше една от причините да помоля Каоулн да уреди това посещение.
— Предположих — тихо каза Кефрия и хвърли бърз поглед към майка си. Роника кимна едва забележимо. Нейното възобновено спокойствие върна част от увереността на младата домакиня. — Намирах се в изключително неудобна позиция. Стори ми се най-добре да бъда откровена и да напиша за случилото се. Уверявам те, че ако открием кутията, веднага ще я върнем.
Това далеч не беше най-красноречивият начин, по който би могла да обясни. Кефрия прехапа устна.