— Точно това ме обърка — продължи Яни, леко наклонила глава. — Подобна импулсивна постъпка можеше да бъде дело единствено на Рейн, най-малкия ми син. Аз го повиках при себе си и го разпитах. Той се червеше и заекваше, защото преди това не беше проявявал интерес към ухажването, но все пак призна за кутийката. И за шала с огнения кристал. — Тя поклати глава с майчинска загриженост. — Аз го укорих, ала се боя, че той е непримирим. Проявява голям интерес към Малта. Разбира се, той не обсъди с мен съня, който двамата са споделили. Това би било… неделикатно за един джентълмен. Но Рейн ме увери, че тя одобрила ухажването му.
Купрус отново им се усмихна.
— Затова трябва да приема, че кутията е била намерена и използвана от младата дама.
— Нещо, което всички трябва да приемем — неочаквано каза Роника, изпреварвайки дъщеря си. Двете домакини се спогледаха по недвусмислен начин.
— Разбирам — въздъхна Купрус. — Вие не споделяте ентусиазма на своята девойка.
Устата на Кефрия бе пресъхнала. Дори отпитото вино не отстрани сухотата, а успя единствено да я задави. Майка ѝ и този път ѝ отне думата.
— Боя се, че нашата Малта е хитруша, която не се съобразява с никого. — Роника говореше с непринуден глас, а лицето ѝ изразяваше състрадание. — Не, Яни, не към твоя син е насочено негодуванието ни, а към детинското поведение на Малта. Когато тя стане достатъчно голяма, за да бъде подобаващо да има ухажори, неговият интерес ще бъде приветстван от нас. И ако Рейн си спечели благоволението ѝ, на техния съюз ние бихме гледали с гордост. Но в момента Малта е още дете. Тя започва да изглежда като девойка, ала умът ѝ е все още незрял. И, за съжаление, запазва незрялото непослушание. Тя съвсем наскоро навърши тринадесет. Още дори не е била представена в обществото. Синът ти трябва да я е видял в робата ѝ на Търговка, по време на свиканото от теб събрание. Уверена съм, че ако той я бе зърнал в обичайното ѝ облекло, в момичешките роклички, Рейн не би допуснал подобна… грешка.
Настъпи тишина. Яни местеше поглед между двете домакини.
— Разбирам — рече тя със смутен вид. — Това обяснява отсъствието на младата дама.
Роника се усмихна и отпи глътка вино:
— Тя отдавна спи, като повечето деца на нейната възраст.
— Аз се озовавам в неудобна позиция — бавно каза Яни Купрус.
— Опасявам се, че нашата е още по-неподобаваща — намеси се Кефрия. — Искам да бъда напълно честна. И аз, и майка ми останахме шокирани от споменаването на шала и огнения кристал. Уверявам те, че този подарък не ни е известен. А ако кутийката е била отваряна… Не, със сигурност е била, иначе синът ти не би сънувал… Малта е виновна и за това. — Тя въздъхна тежко. — Моля те да приемеш най-искрените ми извинения за непростимото ѝ поведение. Не вярвах, че тя е способна на такива лъжи.
— Синът ми със сигурност ще се разстрои — отвърна Яни. — Боя се, че той е прекалено наивен. Рейн е почти на двадесет, а никога преди не е проявявал интерес към ухажването на съпруга. В този случай той е прибързал. — Тя поклати глава. — Това променя много неща.
Купрус се спогледа с Каоулн, която от своя страна се усмихна смутено и обясни:
— Нашето семейство отстъпи на рода Купрус договора за живия кораб Вивачия. Всички права и дългове бяха предадени.
Кефрия потръпна, премазана от тежестта на последвалата тишина.
— Моят син ръководеше това споразумение с рода Фестрю — без нужда обясни Яни. — Тази вечер аз дойдох от негово име. Ала виждам, че намеренията ми не съответстват на същинската ситуация.
Други обяснения не бяха нужни. Дългът бе преотстъпен, за да бъде опростен като сватбен подарък. Изключително скъп сватбен подарък, типичен Дъждовен жест, в мащаб, какъвто Кефрия не можеше да си представи. Задълженията за един жив кораб, анулирани в замяна на брак? Немислимо.
— Хубав сън трябва да е бил — сухо промърмори Роника.
Това беше неуместно подмятане, почти грубиянско в загатванията си. По-късно Кефрия щеше да се чуди дали майка ѝ е изрекла този коментар умишлено, за да разтроши сгъстилото се напрежение. Какъвто и да бе случаят, подмятането постигна успех: и четирите жени бяха връхлетени от неочакван смях, насочен към слабостта на мъжете, и атмосферата се бе разведрила. Те се бяха превърнали в майки, заплетени в тромавите ухажвания на потомците си.
— Струва ми се — поде Яни Купрус, когато си възвърна сериозността, — че проблемът ни далеч не е толкова голям, та времето да не може да го разреши. Какво пък, синът ми ще трябва да почака още малко. — С майчинска търпимост тя се усмихна към Роника и Кефрия. — Ще поговоря с него. Ще му кажа, че ухажването не може да започне, докато Малта не е била представена като жена.