Кърмителят, следван от плетеницата, се отправяше към едно от местата си за почивка, ала Молкин неочаквано се изви и промени посоката си. Той се понесе с онази бързина, подобаваща на преследването на плячка, ала Шривър не виждаше никаква плячка из околното Обилие.
— Следвайте — все пак протръби тя и сама пое след водача. Сесурея веднага се отзова на позива ѝ. След няколко мига стана ясно, че той е единственият, сторил това. Останалите не се бяха отделили от кърмителя, заинтересувани единствено от интересите на храненето до насита и честата смяна на кожи.
Но точно сега Шривър нямаше намерение да обмисля измяната им — тя бе изцяло съсредоточена в усилията си да не изостава от Молкин.
Тя успя да го настигне единствено заради рязкото му спиране. Самата му поза представляваше удивление. Той стоеше с разтворени челюсти, с енергично потрепващи хриле.
— Какво има? — попита Шривър. И тогава сама долови чудатия вкус. Нещо, което самата тя не можеше да определи, ала породените от него усещания бяха обещаващи. Сесурея също се присъедини към тях; също сподели удивлението им.
— Какво е това? — попита той.
— Помнеща — почтително промълви Молкин. — Елате, трябва да я намерим.
Не му правеше впечатление, че само двама следовници от цялата плетеница са се отзовали. Той мислеше единствено за остатъчната миризма, заплашваща да изчезне преждевременно — преди да ги е отвела до източника си.
И Молкин се стрелна напред с бързина, която нито Шривър, нито Сесурея можеха да се надяват да надминат. Двамата се извиваха след него отчаяно, стараещи се да не изпускат проблясъка на златистите му петънца. Необичайното ухание се усилваше с напредването им.
Те отново настигнаха Молкин заради спирането му, този път на почтително разстояние от кърмител, който проблясваше сребристо сред Обилието. Неговото ухание пропиваше водата, пораждащо удовлетворение. Надежда изграждаше този букет, а също и радост, ала най-осезаемо бе обещанието за спомени. Спомени, които щяха да изпълнят всички с мъдрост и знания.
Ала Молкин не се доближаваше, за да помоли за тях.
— Нещо не е наред — тихо протръби той. В очите му се четеше размисъл. Проблясък пробяга по люспите му. — Помнещите приличат на нас. Тъй казват всички предания. Аз виждам само сребристия кърмител. И въпреки това сетивата ми казват, че Помнещата е близо. Не разбирам.
Тримата продължиха да гледат сребристия кърмител, който лениво напредваше над тях. Следваше го самотна и тежка бяла змия, задържаща се на върха на Обилието, подала глава в Недостига.
— Той разговаря — тихо изрече Молкин. — Моли се.
— За спомени — добави Сесурея. И нетърпеливо потрепна с грива.
— Не — замислено го поправи водачът, а в следващия момент се оказа връхлетян от невярващо разбиране. — Моли се за храна! Моли единствено за храна, която на кърмителя не е нужна.
Опашката му замахна рязко и ожесточено, стоварвайки се върху дъното.
— Това е примамка, измама! — изрева Молкин. — Този кърмител излъчва уханието на Помнеща, а не прилича на нас. Бе обещано, че Помнещите винаги ще се отзовават на онези, които ги молят за знание. А този кърмител не отговаря!
В гнева му се криеше дълбока болка. Гривата му бе настръхнала, отделяща задавящ облак отрова. Шривър се изви настрани.
— Молкин — тихо каза тя. — Молкин, какво трябва да сторим?
— Не зная — горчиво отвърна водачът. — Свещените предания не споменават за нищо подобно, частичните ми спомени не съдържат нищо за това. Не зная. Затова ще следвам, за да разбера. — Тук той продължи с по-тих глас. — Няма да ви виня, ако изберете да се върнете обратно при плетеницата. Може би моето водачество е било неправдиво. Може би моите спомени са били следствие от собствените ми отрови.
Гривата на Молкин се отпусна в разочарование. Без дори да се обръща към останалите двама, той пое подир сребристия кърмител и белия му следовник.
— Пусни го, Кайл! — изпищя Вивачия, ала в думите ѝ нямаше повеля, а само страх. Тя рязко се приведе в опит да замахне към бялата змия. — А ти се махай, противна гадино! Махай се! Няма да го получиш, никога няма да го получиш!
Целият кораб се разклати в отговор на движенията ѝ. Огромните дървени ръце напразно се размахваха в опит да достигнат змията.