— Махай се! — пищеше Вивачия. — Уинтроу! Кайл!
Кайл продължаваше да влачи сина си към борда и нетърпеливото чудовище. Вивачия отметна глава назад и изкрещя с цяло гърло:
— Гантри! В името на Са, Гантри, ела тук!
Из целия кораб избухна объркване. Моряците крещяха един към друг в опит да разберат причината за настаналата суматоха. Робите в трюма също бяха започнали да крещят нечленоразделно в отговор на опасността, която те можеха да усетят, но не и да предотвратят. Целият съд се оказа изпълнен със страх и мъка, чиято миазма връхлиташе всички. Може би под нейно влияние Кайл изпитваше противен вкус в устата си и тръпки на безнадеждност по кожата си.
— Престани! Престани! — изкрещя Кайл, без да е сигурен към кого се обръща. Той сграбчи окъсаната дреха на Уинтроу и го разтърси, ала не с момчето се бореше.
Гантри изникна на палубата, бос и гол до кръста, с объркано от бледнината на доскорошен сън лице.
— Какво става? — попита помощникът. И в следващия момент забеляза змията, издигнала глава редом с палубата. С реакция, почти доближаваща паника, заместникът изкрещя и грабна едно точило от палубата, повдигна го над главата си и го запрати към змията. Чудовището небрежно раздвижи врат, избягвайки снаряда, и бавно потъна под повърхността. Единствено неравността на вълните издаваше присъствието му.
Кайл изгуби целенасочеността, мотивирала го до този момент. Той погледна неразбиращо към сграбченото момче. Изоставен от прилива си на сила, капитанът пусна Уинтроу обратно на палубата.
Дишащият тежко Гантри се обърна към Кайл.
— Какво стана? — попита той. — Каква беше тази врява?
Вивачия все още не можеше да се успокои. Виковете на робите се сливаха с нейната истерия. Уинтроу продължаваше да лежи върху дъските.
Гантри се приближи до момчето, а после невярващо погледна Кайл.
— Вие ли сте сторили това? Защо? Момчето е изгубило съзнание.
Капитанът безмълвно се взираше в него. Гантри поклати глава и за момент свърна очи към небето.
— Успокой се! — обърна се помощникът към фигурата. — Аз ще се погрижа за него. Само се успокой, защото разстройваш всички. Майлд! Майлд, донеси ми медицинското сандъче. И кажи на Торг, че искам ключовете от тези противни вериги. Успокой се, милейди, всичко ще се оправи. Моля те. Змията вече си отиде, а аз съм тук и ще се погрижа за момчето. — Към един смаян моряк Гантри добави: — Евънс, върви да събудиш хората от моята вахта. Кажи им да слязат при робите и да ги успокоят. Да им кажат, че няма от какво да се боят.
— Аз я докоснах — обърна се Вивачия към Гантри. — Ударих я. И когато я ударих, тя ме позна. Ала аз не бях аз!
— Всичко ще се оправи — настойчиво повтори помощникът.
Корабът се разклати отново, защото Вивачия се наведе да умие ръце във водата.
Кайл си наложи да погледне към сина си. Уинтроу лежеше в несвяст.
Капитанът разтърка все още пламтящата си десница. Колко ли силно бе ударил момчето? Достатъчно силно, за да разклати някои зъби, може би дори да ги счупи. И бе възнамерявал да го хвърли на змията. Да ѝ хвърли собствения си син. Удара Кайл си спомняше. Но не можеше да си спомни причината, накарала го да стори това.
— Той е добре — троснато се обърна Хейвън към заместника си. — Най-вероятно се преструва.
— Да, най-вероятно — саркастично отвърна Гантри. Той се канеше да рече и още нещо, ала след миг размисъл се отказа и смени темата. — Капитане, трябва да изработим някакво оръжие. Копие или нещо подобно. За да убием чудовището.
— Така има вероятност само да го раздразним — притесни се Кайл. — След всеки кораб, пренасящ роби, има змии. Но никога не съм чувал змиите да нападат самия съд. Мъртвите роби им стигат.
Гантри обърна към него погледа на човек, който се надява, че не е разбрал правилно.
— Ами ако нямаме мъртви роби? — натърти той. — Ако бъдем толкова грижливи, колкото вие казахте, че ще бъдем, и не изгубим половината от тях? Какво ще правим, ако змията огладнее? Освен това е очевадно, че близостта ѝ тревожи кораба. Това не е ли достатъчно основание да се отървем от чудовището?
Със закъснение помощникът осъзна, че край тях са започнали да се събират моряци, заслушани в разговора им.
— Връщайте се на работа! — остро нареди Гантри. — А ако някой от вас няма задължения, нека да каже, аз ще му намеря нещо.
След като моряците се разпръснаха, той отново се зае с момчето.
— Мисля, че е просто зашеметен — промърмори заместникът. — Майлд! — кресна той.
Младият моряк вече пристигаше, понесъл ключове в едната си ръка и медицинското сандъче под другата.