Выбрать главу

Уинтроу започваше да идва на себе си, а Гантри му помогна да се изправи. Юношата приседна, опрял ръце зад гърба си, и замаяно се загледа в помощника, заел се да освобождава краката му.

— Непростимо! — гневно промърмори Гантри, втренчен в разранените глезени. — Майлд, извади му кофа морска вода. — Той се обърна към момчето. — Уинтроу, изплакни раните и ги превържи. Хубави белези ще ти останат.

Подир това помощник-капитанът сбърчи нос и додаде:

— И най-добре се изкъпи. Онези в трюма имат оправдание да смърдят, но не и ти.

С тези думи Гантри погледна към Кайл, който все още се навърташе наоколо, улови погледа му и си позволи да поклати глава неодобрително. Капитанът стисна челюсти, но не каза нищо.

А Гантри се изправи и се приближи до носа, до извърнатата към тях Вивачия. В нейните очи все още личеше ужас; тя бе стиснала ръце пред гърдите си.

— Търпях достатъчно — с тих глас каза той. — Какво точно искаш, за да престанеш с капризите?

Сепната от прямотата му, Вивачия едва не се отдръпна. Тя мълчеше.

— Слушам те — продължи Гантри. В гласа му започваше да се промъква раздразнение. — Ти изкара извън нерви и последния човек на борда. Какво в името на Са искаш, за да се успокоиш? Музика? Компания? Какво?

— Искам… — Вивачия замълча, изгубила мисълта си. — Аз я докоснах, Гантри. Докоснах я. И тя ме разпозна и каза, че аз не съм Вивачия и не принадлежа на рода Вестрит. Тя каза, че аз съм една от тях.

Кайл отвратено слушаше това бърборене. Мълвенето на една идиотка.

— Вивачия, змиите не говорят — навъси се Гантри. — Чудовището не е казвало нищо, просто те е изплашило. То изплаши и нас, но вече всичко свърши. Никой не е пострадал. Но при твоето мятане много лесно някой може да пострада и…

Тя не го слушаше, а стоеше навъсена. Но в един момент си припомни въпроса му.

— Искам да бъда каквато бях преди — отчаяно се примоли тя.

— Как така преди? — изсумтя Гантри. Кайл реши, че помощникът му не е успял. Нямаше смисъл да питат кораба: той винаги искаше неща, които никой не можеше да му даде. Корабът се държеше като типична разглезена жена, преувеличаваща до безкрайност собственото си значение. Опитите за удовлетворяване бяха предварително обречени на неуспех. Колкото повече Гантри се умилкваше на дървената повлекана, толкова повече тя щеше да ги измъчва. Това бе самата сърцевина на жените. Защо майсторите не бяха избрали да изобразят мъж на носа? Един мъж би притежавал разумност.

— Преди Кайл — бавно изрече Вивачия и се обърна към настоящия си капитан. — Искам Ефрън Вестрит отново да стои начело. И Алтея. И Брашън. — Тя затули лицето си и се извърна. — Искам отново да бъда сигурна коя съм.

В гласа ѝ се долавяше детинско ридание.

— Не бих могъл да ти осигуря подобно нещо. Никой не би могъл. — Гантри поклати глава. — Корабе, ние правим всичко по силите си. Уинтроу е освободен. Аз не мога да го принудя да бъде щастлив. Не мога да принудя робите да бъдат щастливи. Аз правя всичко по силите си, но не съм вездесъщ.

Унизително. Той едва ли не я умоляваше.

А Вивачия бавно поклати глава.

— Аз не мога да продължавам така — ридаеше тя. — Аз усещам цялата им мъка. Усещам я.

— Дрънканици — процеди Кайл. Не, беше време да сложи край на тези глупости.

Той погълна отвращението към изблика си на гняв. Какво пък, това му избухване бе оправдано. Сякаш малко неща му се бяха струпали на главата.

Но сега той възнамеряваше да покаже на всички, че повече не е в състояние да търпи глупостите им.

— Гантри, стига си насърчавал хленченето ѝ — рече той, пристъпвайки до помощника си. — Недей да насърчаваш детинщините ѝ. — Кайл погледна към Вивачия и улови погледа ѝ. — Корабе. От теб се очаква да плаваш. Това е всичко. Можеш да плаваш с желание или като отломка, но ще плаваш. Хич не ме е грижа дали си щастлива. Ако не ти харесва да пренасяш роби в трюма си, тогава плавай по-бързо, за да се отървеш от тях. Колкото по-бързо пристигнем в Калсид, толкова по-бързо ще се отървем от тях. А що се отнася до Уинтроу, той е непоправим. Нищо не би могло да му достави удоволствие. Той не иска да се държи като мой син, не иска да бъде моряк, а с постъпките си се превърна в роб. Така да бъде. Върху лицето му се намира твоят образ. Той ти принадлежи. Прави с него каквото си искаш. Ако щеш, хвърляй го зад борда.

Кайл замълча, за да си поеме дъх. Той усещаше, че всички погледи са насочени към него. А изражението, изникнало върху лицето на Гантри, никак не му харесваше. Помощникът го гледаше невярващо, с дълбока тревога.

— Поеми дежурството, Гантри — тросна се капитанът. — Вдигни всичките платна и се постарай хората да работят оживено. Искам това корито да плава бързо.