В един момент фигурата отметна глава и стисна зъби. Какво пък. След като съм обикновен кораб, то ще бъда горд кораб. Тя подири стремителността на морското течение и се насочи към него. С недоловими движения, трудно осезаеми и за нея самата, Вивачия намести дъските си за по-голяма скорост. И веднага почувства удоволствието на стоящия на кормилото Гантри. Нему тя можеше да се довери.
Вивачия затвори очи срещу връхлитащия вятър и призова виденията. Какво искам? — питаше ги тя.
— Ти излъга моя капитан, момче.
Офелия имаше дрезгавия и плътен глас на куртизанка, изрекъл последната дума едновременно с кос поглед. Подобно на повечето кораби от някогашното време, нейната фигура представляваше продължение на носа на кораба, вместо да бъде поставена под бушприта. А погледът, който тя запрати над заобленото си рамо, предупреждаваше, че тя няма да търпи лъжи.
Алтея не се осмели да отговори на това обвинение. Тя седеше кръстато върху малко дървено мостче, построено специално за улеснение на фигурата — за да може последната да разговаря по-лесно с моряците.
В ръцете си младата жена държеше голяма чашка за зарове. И самите зарове бяха едри, собственост на кораба. Когато Офелия бе разбрала, че на борда ще има допълнителен човек, тя незабавно бе поискала от новия юнга да прекарва част от смените си край нея. Офелия обожаваше да играе на зарове, но не по-малък бе интересът ѝ към клюките. Поне така смяташе Алтея. Освен това девойката подозираше, че корабът обича да послъгва, но бе решила да си затваря очите.
Последица от обичта на Офелия към хазартните игри беше фактът, че много от моряците ѝ бяха длъжници, някои от които от години. Дори новопристигналата Алтея бързо бе започнала да задлъжнява.
Младата жена отвори кутийката и се навъси.
— Три чайки и две риби — обяви тя и наклони кутията към погледа на фигурата. — Ти отново печелиш.
— Така е — съгласи се Офелия и се подсмихна. — Ще повишим ли залога?
— Аз вече ти дължа повече, отколкото притежавам — изтъкна Алтея.
— Именно. Освен ако не повишим залога, нямам шанс да получа парите си. Какво ще кажеш за това: да играем за твоята малка тайна?
— Нима има смисъл? Мисля, че тя вече ти е известна.
Алтея се надяваше, че Офелия е отгатнала единствено пола ѝ. Дори и след подобно изобличаване тя оставаше в сравнителна безопасност. Насилието на борда на жив кораб не беше нещо нечувано, ала беше рядко — емоциите, придружаващи насилието, бяха прекалено смущаващи за съда. Повечето от живите кораби ненавиждаха проявите на сила, макар да се говореше, че Шоу бил злобничък и веднъж поискал един моряк, разлял боя върху палубата му, да бъде бит с камшик. Ала Офелия, въпреки всичките ѝ недостатъци, си оставаше истинска дама. И имаше добро сърце. Алтея се съмняваше, че на борда на подобен съд би я заплашило изнасилване, ала грубиянският интерес на един ухажващ моряк нямаше да се отличава особено. Както се беше случило с Брашън.
В следващия миг ѝ се прииска да не си го беше припомняла. В последно време мисълта за него бе започнала да изниква в неочаквани моменти. Вероятно тя трябваше да го потърси в Кандило и да се сбогува с него. Да, това беше липсващият елемент — окончателното приключване на случая. И, подозираше тя, частично раздразнение заради факта, че последната дума бе принадлежала на него.
— Тук си права. Най-малко част от нея ми е известна. — И Офелия се засмя с приятен глас. Устните ѝ бяха начервени, а изникналите зъби се белееха.
Снижила мигли и глас, фигурата продължи:
— В момента аз съм единствената, която я знае. И съм убедена, че ти искаш това да остане така.
— Така и ще остане — отвърна Алтея и шумно разклати кутията. — Дама като теб никога не би издала нечия тайна.
— Така ли? — Офелия се подсмихна. — И според теб аз не съм длъжна да разкрия пред своя капитан, че едно от лицата, намиращи се на борда му, не е онова, за което се представя?
Алтея се поколеба. Ако капитан Тенира решеше да я затвори, остатъкът от пътуването щеше да се превърне в неприятно мъчение.
— И какво предлагаш? — запита накрая девойката.
— Три хвърляния. За всяко хвърляне, спечелено от мен, ще получавам правото да ти задам един въпрос, на който ти ще отговориш искрено.