— Долу е. Главата и ребрата му са пострадали — обади се един от моряците.
Уинтроу се поколеба, но все пак реши, че нуждите на кораба имат предимство.
— Доведете го тук — обърна се той към Са’Адар. — Внимателно. В безсъзнание той не ни е от полза.
Освен това безполезните умират, припомни си той. Заплахата на надзирателите се превръща в кредото на заплашваните. За да спаси екипажа, Уинтроу трябваше да демонстрира ползата от моряците.
— И освободете всички останали оцелели моряци. Нека те също помагат.
— Тези двамата са последните — сви рамене един от робите.
Само двама от целия екипаж. И баща му.
Юношата погледна към роба, който беше хвърлил Торг.
— Ти изхвърли моряк, който можеше да ни помогне. Сега ще заемеш мястото му. Качи се в наблюдателното гнездо на върха на мачтата. И ми съобщавай какво виждаш. — Уинтроу се огледа. Гледката на стоящите безучастно роби го разгневи. — А вие се погрижете да затворите плътно люковете. Нека онези в трюма да започнат да изпомпват. Усещам, че корабът е натежал.
С по-тих, но и по-твърд глас юношата додаде:
— Разчистете телата и отломките от палубата.
Робът отмести поглед от върха на мачтата, за да се вторачи в Уинтроу?
— Чак там? Не мога да се покатеря толкова високо.
Течението бе сграбчило кораба досущ като звяр. За момчето ставаше все по-трудно да удържа кормилото.
— Размърдай се, ако искаш да останеш жив — грубо каза той. — Сега не е време за страхове. Корабът е единственото, което има значение в този момент. Трябва да го спасим, ако искаме да спасим себе си.
— За първи път звучиш като мой син.
Лицето на Кайл Хейвън бе покрито със засъхнала кръв. Той пристъпваше предпазливо, като внимаваше да не засяга ранените си ребра. Кожата му бе пребледняла.
Капитанът погледна към сина си, стиснал щурвала, към белязаните роби, разпръскващи се да изпълнят нарежданията, към следите от бунта. И бавно поклати глава.
— Това ли бе нужно да се случи, за да си припомниш, че си мъж?
— Аз никога не съм забравял — сухо отвърна Уинтроу. — Ти просто отказваше да го разбереш, защото не се държах като теб. Не бях едър, силен и груб, а бях себе си.
— Ти никога не избра да посрещнеш предизвикателствата. Не се интересуваше от онова, което ти предлагах. — Кайл отново поклати глава. — И двамата с кораба сте глезени деца.
Уинтроу стисна кормилото.
— Сега не е моментът за това. Вивачия не може да се насочва сама. Тя ми помага, но се нуждая и от твоите очи. От твоето знание. — Той не можеше да скрие горчивината си. — Помогни ми, татко.
— Той наистина ли е твой баща? — с отвращение попита Са’Адар. — Поробил е собствения си син?
Никой не му отговори. След миг жрецът се отдръпна от тях.
— И какво ще правиш с кораба? — остро каза Кайл. — Дори и да успееш да го преведеш през протока, няма да имаш достатъчно хора. Водите отвъд са опасни дори и за опитните екипажи. — Той изсумтя. — Ще изгубиш кораба още преди да си получил възможност да го опознаеш.
— Остава ми единствено да направя всичко по силите си — тихо отвърна Уинтроу. — Не съм искал това да се случи. Но вярвам, че Са ще ми помогне.
— Са! — изфуча Кайл. Все пак додаде: — Дръж кораба в средата на канала. Не, още няколко румба надясно. Къде е Торг? Кажи му да се качи в наблюдателницата.
За момент Уинтроу се замисли, съчетаващ бащиното си мнение с онова, което усещаше с помощта на Вивачия. И каза:
— Торг е мъртъв. Робите го хвърлиха зад борда, защото го смятаха за безполезен. — С брадичка той посочи към мъжа, който се катереше по мачтата. — Той ще го замести.
Тези му думи бяха последвани от смаяно мълчание.
— И всичко това е било… — процеди баща му, снижил глас. — Сторил си всичко това, само за да вземеш кораба сега, вместо след няколко години?
Този въпрос показваше непреодолимото разстояние, зейнало между двамата.
— Нищо от случилото се няма общо с това — отвърна Уинтроу.
Глупаво обяснение. Ала и думите на цял един живот красноречие не биха могли да накарат баща му да го разбере. Корабът беше единственото, което обединяваше двамата.
— Да се съсредоточим над непосредствения момент — продължи момчето. — Прекосяването на протока е единственото нещо, за което сме единодушни.
Накрая баща му пристъпи до него и отпусна една ръка върху кормилото. Подир това той се обърна към един от моряците върху въжетата.
— Калт! Остави това и върви да се качиш в гнездото. — И Кайл погледна напред. — Започва се — предупреди той, когато корабът рязко тръгна напред.