— Не — изстреля Кенит. Толкова му беше трудно да се задържа прав, а тя го караше да хаби силите си в безсмислени спорове. — Този кораб е мой. Аз ще бъда сред първите, които ще стъпят на палубата му, пък дори и с един крак. Късметът ми го донесе.
— Моля те, любими — задавено увещаваше Ета. — Ако можеше да се видиш в този момент…
Озовалият се край тях Соркор тихо изруга.
— Аз ще поведа хората — обърна се към него Кенит. Заместникът му не възрази. Оставаше само да накара и проклетата жена да млъкне.
— Да, сър — отвърна Соркор.
— Не говориш сериозно! — извика му Ета. — Погледни го. Той едва се задържа прав. Никога нямаше да му позволя да остане на палубата, ако знаех…
— Оставете го — тихо отвърна помощникът. Той носеше патерицата, ала не я подаде на Кенит, а внимателно я остави на палубата.
— Ще ви приготвя боцмански стол, капитане. Ще ви заведа на живия ви кораб.
Ета понечи да възрази, но Соркор я сряза.
— Аз му обещах — грубо каза той. — Погледни го, жено. Остави ме да изпълня даденото обещание. — С тих глас заместникът добави: — Мисля, че малко други неща бихме могли да сторим за него.
Тя нямаше намерение да се отказва, ала някакво осъзнаване я накара да притихне. За момент тя затаи дъх.
— Добре, но аз също ще дойда с него — тихо каза тя, обърната към Соркор.
— И двамата ще отидем — потвърди заместникът.
Глава тридесет и четвърта
Разплитания
Помощникът леко подръпна Алтея за ръкава, изтръгвайки я от дълбокия ѝ сън.
— Капитанът иска да говори с теб — каза Граг Тенира. — Върви, той те чака на палубата.
И той се отдалечи, без да се обръща.
Само след миг босите крака на Алтея вече се спускаха върху дъските. Спалното помещение беше пусто, останалите моряци бяха получили разрешение да слязат на брега. И всички бяха се възползвали от тази възможност за веселие. Алтея, зажадняла по-скоро за уединение, отколкото за бира, беше останала да се наспи под предлога, че не разполага с излишни пари.
Офелия бе пуснала котва в малък пристанищен град на име Ринстин — едно от малкото законни поселища сред островите на Вътрешния проток. Градецът бе възникнал покрай близките калаени находища, но в последно време бе започнал да се превръща и в търговски център. Местните жители можеха да си позволят да закупят някои от Дъждовните стоки, предлагани от капитан Тенира. Той щеше да получи добри печалби и с разпродаването на бъчвите осолено месо, закупени в Джамаилия, а калаените стоки, които щеше да натовари тук, щяха да се продават добре в Бингтаун: личеше, че капитанът е умел търговец. Алтея бе прекарала малко време на борда на кораба му, но вече започваше да го уважава.
С излизането си на палубата тя осъзна, че цялата ситуация е необичайна. Защо капитанът бе останал да пази кораба си? И защо бе изпратил помощника си да я вика? Тя започваше да подозира, че Офелия е издала тайната ѝ. А когато зърна капитана на носа, да пуши лулата си близо до фигурата, подозрението ѝ преля в увереност. Недалеч се беше облегнал някакъв млад моряк — най-вероятно Граг, изчакващ да види разкриването ѝ. Сърцето на Алтея се сви.
Тя се задържа в сенките още миг, за да приглади опашката си и да прогони сънливостта от лика си. Девойката се постара да приглади и дрехите си. Изхвърлянето ѝ от борда на Жътвар бе преминало болезнено, ала това щеше да бъде далеч по-лошо. Тези хора познаваха близките ѝ и щяха да им разкажат случилото се…
Така да бъде. Никакъв гняв, никакви сълзи, рече си тя. Само гордост и достойнство. Да можеше и стомахът ѝ да се присъедини към тази решимост… Да можеше да е научила по-рано.
Сластният глас на Офелия достигна до нея, сякаш умишлено повишен.
— А ти, Томи Тенира, се превръщаш в кисел старчок, изгубил вкуса към приключенията.
— Офелия — предупреди я капитанът.
— И без чувство за хумор — продължи Офелия, този път към Граг. Лицето на помощника оставаше в сянка; той не отговори. Самата Алтея се усмихна кисело. Какво ли си мислеше Граг Тенира за някогашната си партньорка от бала?
Тя прогони усмивката от лицето си и се яви пред капитана безстрастно:
— Искали сте да ме видите, сър.
— Така е — бавно отвърна Тенира и свали лулицата си. — Знаеш защо, нали?
Алтея се постара да не трепва.
— Опасявам се, че зная, сър.
С тежка въздишка мъжът се облегна на перилото.
— Двамата с Граг обсъдихме твоя случай. Офелия също не пропусна да се включи, с особена енергичност. Искам да знаеш, че правя това, защото съм загрижен за интересите ти, млада госпожице. Събери си багажа. Граг ще те придружи до брега и ще ти даде малко пари. На улица Мидена има добър пансион. Той ще те настани там.