— Да, сър — примирено се съгласи Алтея. Поне той не ѝ крещеше: запазвайки своето достойнство, капитанът ѝ позволяваше да стори същото. За това тя му беше благодарна. Но предателството на Офелия тя не можеше да прости.
Тя погледна към засрамената фигура.
— Помолих те да не ме издаваш — тихо я укори Алтея. — Не мога да повярвам, че си ми причинила това.
— Изобщо не си честна, мила. Изобщо! — искрено възрази Офелия. — Предупредих те, че не би могла да очакваш от мен да премълча подобно нещо от своя капитан. И освен това ти казах, че ще се опитам да уредя да останеш на борда под истинското си име. Но как бих могла да изпълня това, без да му разкрия въпросното истинско име? — Фигурата се обърна към капитана. — А на теб, Томи, това ти доставя удоволствие. Засрами се! Кажи ѝ всичко. Бедната девойка мисли, че ти възнамеряваш да я зарежеш тук.
— Офелия настояваше да ти съобщим по такъв начин — неохотно рече капитанът. — Тя много те е харесала.
Тенира бавно затегли от лулата си, а Алтея напрегнато изчакваше.
— Граг ще ти даде достатъчно пари, за да се окъпеш, преоблечеш и прочие. Утре вечерта ти ще дойдеш на борда като Алтея Вестрит. И ние ще те отведем у дома.
— Но той пак изпуска най-хубавата част, мила — нетърпеливо го прекъсна Офелия. — Не можеш да си представиш колко трудно ми беше да го убедя. С Граг беше лесно, разбира се. С него винаги е лесно, нали така, агънцето ми? — Тя не изчака отговора му. — За остатъка от пътуването ти ще бъдеш първи помощник, защото Граг ще бъде връхлетян от зъбобол. А Томи ще те помоли да го заместиш, защото знае, че си плавала с баща си.
Граг се приведе, за да види по-ясно лицето на Алтея. При вида на смайването ѝ той избухна в смях. Сините му очи се стрелнаха към Офелия, споделяйки удовлетворението ѝ.
— Наистина ли? — Алтея още не се осмеляваше да повярва. — Как бих могла да ви се отблагодаря?
Капитан Тенира извади лулицата от устата си.
— Можеш да ми благодариш, като се справиш адски добре, та никой не намери основание да ме укорява за решението ми. И да си мълчиш, че си постъпила на борда на кораба ми като момче, без аз да се усетя. — Той рязко се обърна към фигурата. — От теб също очаквам да си мълчиш за това, стара сплетнице. Никому да не си казала и думица за това. Включително и на останалите живи кораби.
— Томи, как можеш да се съмняваш в мен? — В престорено възмущение Офелия постави ръка над гърдите си, а после недвусмислено намигна на Алтея.
Граг прихна, с което си спечели вниманието на капитана.
— Какво се подсмихваш, пале? Ти също ще станеш за смях, ако това се разчуе.
— Не се смея, капитане — излъга Граг. — Просто се радвам на предстоящата си почивка през целия път до Бингтаун.
Погледът му се насочи към лицето на Алтея и се задържа там. Тя бе сигурна, че младежът се опитва да разпознае някогашното момиче сред дегизировката ѝ. Девойката смутено сведе очи.
— Не се съмнявам — отвърна баща му. — Бъди готов да се излекуваш внезапно, ако реша, че все пак има нужда от теб. — С почти оправдателен глас той се обърна към Алтея. — Макар да не мисля, че това ще се наложи. Чувал съм, че ти не изоставаш и от най-ловките моряци. Ще имаш ли някакви затруднения с… С поредното си превъплъщаване?
Алтея замислено поклати глава.
— Бих могла да наема стая като млад моряк. Утре сутринта ще посетя града, за да купя дрехи за сестра си. С покупките ще се върна в стаята, ще се преоблека и ще се измъкна. Незабелязана, надявам се.
— Да се надяваме, че и в действителност нещата ще протекат тъй лесно.
— Наистина не зная как да ви благодаря, сър. На всички ви. — Щастливият поглед на Алтея бе насочен и към фигурата.
— Има едно нещо, което ще искам от теб — бавно каза капитанът.
Доловила нещо особено в тона му, Алтея веднага застана нащрек.
— Слушам ви.
— Офелия ми разказа за случилото се с твоя кораб. Ако ми позволиш, млада госпожице, ще те посъветвам да запазиш нещата между близките си. Разбира се, ще ти дам билет, ако го заслужиш. И бих се застъпил за теб. Дори бих те подкрепил пред Търговския съвет, ако се наложи. Но бих предпочел да не се налага. Всяко семейство само трябва да разрешава собствените си проблеми. Аз познавах баща ти. Двамата с него далеч не бяхме близки, но зная, че той би предпочел именно това.
— Стига да мога, ще постъпя така, сър — отвърна Алтея. — Аз самата предпочитам нещата да се разрешат по такъв начин. И все пак съм готова да преодолея всяко предизвикателство, за да си върна кораба.