— Знаех, че тя ще каже нещо подобно — обяви Граг. Двамата с Офелия се спогледаха победоносно.
— А аз познавах прабаба ти — добави Офелия. — Ти много приличаш на нея, не само на външен вид, но и по дух. Тя би искала ти да наследиш кораба ѝ. Виж, тя беше жена, която знаеше как се плава. Спомням си деня, в който тя за първи път вкара Вивачия в пристанището. Той дори е отбелязан в един от дневниците ми. Тогава вятърът беше…
— Не сега — смъмри я Тенира. Той бе вперил настоятелен поглед в Алтея. — Имам си причини да препоръчвам дискретност. Причини, включващи моя собствен интерес. Не бих искал да попадна в позицията на човек, който се съюзява с едни Търговци срещу други.
Забелязал неразбиращия поглед на девойката, той поклати глава.
— Забравих, че ти не си запозната с последните събития от Бингтаун. Там нещата се изострят. Сега не е моментът за вътрешни дрязги.
— Зная. Достатъчно проблеми си имаме с новодошлите — тихо се съгласи младата жена.
— Де да беше само това — разпалено каза капитанът. — Боя се, че лошото тепърва предстои. Тези новини научих пряко от столицата. Знаеш ли какво е направил недораслият ни сатрап сега? Наел е калсидски кораби, които да обхождат Вътрешния проток. Разбрах, че той им е дал правото да спират в Бингтаун, за да попълват запасите си от провизии и прясна вода. Безплатно. Сатрапът казал, че това е най-малкото, което жителите на Бингтаун биха могли да направят в замяна на отърваването от пиратите. Корабът със заповедта напусна Джамаилия два дена преди нас. Тя позволява на бирниците на сатрапа да следят дали калсидските наемници получават съответното уважение.
— Ние никога не сме допускали калсидски бойни кораби да спират в нашето пристанище, само товарни съдове — тихо отбеляза Алтея.
— Именно, момичето ми. И съм сигурен, че и занапред ще искаме това да остане така. Ще бъде интересно чия страна ще заемат новодошлите. Боя се, че по-голямата част от подкрепата ще бъде насочена към сатрапа и неговите калсидски псета, вместо…
— Томи, да оставим политиката за после — прекъсна го Офелия. — През целия път до Бингтаун ще имаш възможност да ѝ разказваш за това. Сега Ател трябва да се превърне в Алтея. Хайде, момиче, върви да си събереш багажа. Граг ще те придружи до пансиона. — И фигурата намигна лукаво. — А ти да се държиш прилично, Граг, защото Алтея не скрива нищо от мен. Вървете. И не я насилвай да бърза.
Алтея се изчерви от двусмислиците на фигурата, а младежът не изглеждаше особено засегнат, явно привикнал.
— Благодаря ви, сър — успя да промълви тя към капитана. — Искам да знаете, че наистина оценявам постъпката ви.
Подир това девойката побърза да се оттегли, за да скрие лицето си сред сенките.
Граг я чакаше край люка. Нарамила торбата си (за която младежът се оказа достатъчно предвидлив, за да не поиска да я носи вместо нея), тя го последва на брега. Двамата поеха мълчаливо — Алтея не намираше думи, а заместник-капитанът също изглеждаше склонен да мълчи. Нощта беше мека, осветена от множеството пивници.
Пред вратата на пансиона Граг спря.
— Пристигнахме — каза той и се поколеба. Явно искаше да каже още нещо.
— Искаш ли да те почерпя? — предложи Алтея, възнамеряваща да го успокои. Предложението си тя придружи с жест към отсрещната кръчма.
В сините очи на младежа личеше изумление.
— Не мисля, че бих се чувствал удобно — призна той. — Пък и баща ми би ме одрал жив, ако научи, че съм завел дама на подобно място. Все пак ти благодаря — додаде той. И все така не си отиваше.
Алтея леко наведе глава, да скрие усмивката си.
— В такъв случай ти желая приятна вечер.
— Да. Приятна вечер. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Утре се очаква да се натъкна на теб случайно, както се изрази Офелия. — Младежът се загледа в ботушите си. — Но не искам да обхождам целия град и да те търся. Какво ще кажеш да определим някое място?
— Добра идея — тихо отвърна Алтея. — Какво предлагаш?
Граг посочи:
— Надолу по улицата има едно подходящо място. „При Елдой“. Там правят много хубави супи, а хлябът е винаги пресен. Бихме могли да се срещнем там. Да се нахраним и да ми разкажеш какво се е случило с теб след напускането на Бингтаун. — Той отново я погледна в очите. — След последния ни танц.
Значи все пак той не беше забравил. Алтея отвърна на усмивката му.
Граг имаше приятно лице, открито и честно. Това впечатление се изостряше, когато той се намираше край баща си или Офелия. Тяхното поведение я караше да копнее за времето, в което бе смятала подобни неща за даденост. Когато тя отвърна на усмивката му, младият мъж отклони поглед.