Брашън отпи от халбата си и се престори, че размишлява.
— Преди десет години? Грешиш, друже, тогава аз бях още хлапак.
— Точно тъй. Затова в началото не бях сигурен. Тогава още нямаше брада.
— Не съм имал — потвърди Брашън. Точно в този момент момчето донесе бутилката ром и две чаши. Със стиснати зъби помощникът плати, сетне си наложи да се усмихне на събеседника си и да избута една от новите чаши (пренебрежително малки). Вместо това той наля в празната халба: действие, спечелило си одобрението на Тарлок.
На себе си Брашън наля съвсем малко.
— За новите и старите другари — рече той.
Отпил голяма глътка, Тарлок въздъхна удовлетворено и се облегна назад. И прокара ръка по четинестото си лице, изтръгвайки стържещ звук.
— Вятърно чедо — рече той и отново се ухили. — Прав съм, нали?
— За кое? — лениво попита Брашън и отпи нова глътка, присвил очи. Другият също повдигна чаша.
— Хайде сега — изхриптя Тарлок. — Ти беше на борда на Вятърно чедо, когато го завзехме. Беше още хлапе, мяташе се като коте, докато те отделяхме от въжетата. Нямаше дори нож, но пак не спря да се мяташ до последно.
— Вятърно чедо. Не си спомням подобно нещо. — И Брашън вложи в гласа си нотки на предупреждение. — Не ми казвай, че си бил пират?
Другият беше или прекалено пиян, или прекалено глупав, за да отрича. Напротив, той се засмя гръмко и отново обърса уста с китката си.
— Та кой не е бил? Огледай се. Да не мислиш, че тук има човек, който да не се е занимавал с това? — Той се приведе, неочаквано снижил глас. — Ти също не се поколеба да подпишеш искането за откуп, когато ти опряха нож в ребрата. — След тези думи Тарлок се отдръпна. — Само че тогава името ти не беше Брашън Трел от Бингтаун.
Пияният замислено се почеса по носа.
— Мъчих се да се сетя, но не успях — завалено продължи той, подпирайки брадичка. — Сещам се обаче как ти викахме. — И дебелият пръст отново се раздвижи незабележимо. — Порчето. Защото беше дребен и бърз.
Очите на Тарлок се затвориха; поредният му дъх излезе под формата на хъркане.
Брашън тихо се надигна. Корабът вече трябваше почти да е приключил с товаренето; лесно щеше да бъде да ускори отплаването му. Тарлок щеше да се събуди и да открие, че е проспал отплаването на кораба си. Той далеч нямаше да бъде първият моряк, на когото се случва подобно нещо.
Помощникът погледна към спящия. Изминалите години не го бяха щадили. Самият Брашън никога не би го познал, ако морякът не се беше обадил.
Той взе бутилката, сетне (в прилив на щедрост) я остави край свитата ръка на спящия. Ако Тарлок се събудеше преждевременно, ромът щеше да му предостави известно забавяне. А ако се събудеше прекалено късно, поне щеше да има с какво да се утешава. Брашън нямаше нищо лично против него, с изключение на факта, че морякът му напомняше за време, което би предпочел да забрави.
Порчето. Той напусна кръчмата и навлезе в хладната утринна мъгла. Вече не съм Порчето. И за да се убеди, Брашън извади късче киндин от джоба си и отхапа. Острата горчивина съумя да насълзи очите му. Това беше най-качественият киндин, който бе вкусвал през живота си, даден му като прощален подарък от пиратите, чиито стоки бяха закупили по-рано днес.
Не, той вече не беше Порчето, сухо реши помощникът, отправил се обратно към кораба. Клетото Порче никога не бе вкусвало подобен киндин.
Глава тридесет и пета
Пирати и пленници
— Това са пирати, идиот такъв! — изрева Кайл към Са’Адар. — Започни да събираш хората си. Все още имаме шанс да се измъкнем. С Уинтроу на кормилото корабът…
— Да, това са пирати — победоносно потвърди Са’Адар. — Това са пиратите, за които всеки роб в Джамаилия се моли. Те плават под Гарвановия стяг. Те пленяват робски кораби и освобождават робите. А с моряците им нахранват същите онези змии, които въпросните моряци са угоявали с роби.
Последните думи той изръмжа, в различие с радостната усмивка на лицето си.
— Са наистина се грижи за нас — додаде той и напусна кърмата, отправяйки се към средната палуба. Там струпалите се роби сочеха към Гарвановия стяг и радостно подвикваха.
Вестта светкавично обходи целия кораб. Скоро Мариета се изравни с него, бяха изстреляни абордажни куки. Уинтроу остро изпита притеснението на Вивачия.