Рязкото раздвижване породи възклик на болка от пирата. Заместникът му понечи да се хвърли.
— Назад! — предупреди го Уинтроу. — Нареди и на останалите да не се намесват. Иначе ще стъпча ранения му крак и ще разплискам развалата му по цялата палуба.
— Спрете! Пуснете го!
Тази заповед долетя не от Соркор, а от жената. Робите спряха и нерешително започнаха да местят погледи между нея и Са’Адар.
Уинтроу не си направи труда да се обръща към тях. Вместо това той разтърси омекващия в ръцете му Кенит и изръмжа в лицето му:
— Ти гориш от треска и смърдиш на гангрена. Нищо не ти пречи да убиеш и мен, и баща ми. Но ако го сториш, ще притежаваш моя кораб за не повече от няколко дни, преди да ни последваш към отвъдното, заедно с всички останали на борда. Корабът ще се погрижи за това. По тази причина предлагам да сключим сделка.
Капитан Кенит бавно повдигна ръце и стисна китките му. Момчето не обърна внимание. В този момент то бе в състояние да му причини страховита болка, може би дори смъртоносна. И лицето на пирата издаваше, че той също осъзнава това. Върху челото бяха изникнали капчици пот.
За частица от мига погледът на Уинтроу попадна върху украшението, което пиратът носеше на китката си. Дребно личице, напомнящо лицето на пирата, злорадо се хилеше насреща му. Юношата предпочете да се взира в очите на капитана, да посреща студенината им, която се взираше в самата му същност.
— Е, какво ще кажеш? — Момчето го разтърси за пореден път. — Ще се спазарим ли?
С почти недоловим шепот, дори без да раздвижва устни, пиратът отвърна:
— Има хляб в това хлапе. Може би от него ще излезе нещо.
— Какво? — яростно попита Уинтроу. Подигравката на пирата породи гнева му.
Върху лицето на капитана изникна удивено изражение. Кенит се взираше смаяно в него, сякаш го познаваше. Самият Уинтроу също изпита усещането, че тези думи са му познати. В Кенитовия поглед бе изникнала настойчивост, нещо, което настояваше да бъде припомнено. Дори мълчанието на двамата ги обвързваше.
До ребрата на Уинтроу се допря острие.
— Помогни на капитана, Соркор — каза жената с ножа. — Ти, момче, пропусна възможността да умреш бързо. Сега и ти, и баща ти ще умрете заедно, като всеки от вас ще се моли да погине пръв.
— Почакай, Ета. Остави ни.
Пиратът владееше болката си добре; дори и тя не бе отнела внимателния му изказ. И все пак Кенит трябваше да си поеме дъх, за да изрече следващите думи.
— Какво предлагаш, момче? Какво би могъл да предложиш? Кораба си? — И капитанът бавно поклати глава. — Той вече е мой, по един или друг начин. Какво имаш да предложиш?
— Живот срещу живот — бавно отвърна Уинтроу. Той изрече това, макар да знаеше, че онова, което предлага, вероятно се намира отвъд способностите му. — Аз притежавам уменията на целител, защото някога бях подготвян за жрец на Са. — Юношата погледна към крака му. — Ти се нуждаеш от тези умения. Аз ще запазя живота ти, ако ти запазиш живота на баща ми.
— Обзалагам се, че ти ще искаш да отрежеш още от крака ми — презрително изсумтя пиратът.
Уинтроу се вгледа в очите му, дирещ примирение.
— Ти сам знаеш, че това трябва да бъде сторено — изтъкна той. — Просто изчакваш момента, в който болката от гноенето ще се изостри до степен, в сравнение с която болката от отстраняването ще бъде по-малка. — Уинтроу отново погледна към чукана. — Ти почти си прекалил с отлагането. Но все още не е късно. Повтарям, готов съм да спася твоя живот срещу живота на баща си.
Кенит залитна и Уинтроу откри, че му помага да се задържи изправен. Навсякъде около тях мъжете бяха застинали. Двамата роби бяха притиснали Кайл до перилото, близо до нетърпеливо изчакващата змия.
— Това не е достатъчно — отбеляза Кенит. — Повиши залога. Включи и своя собствен живот. — Той се подсмихна слабо. — Така, ако спечеля, умирайки, всички ще изгубим заедно.
— Имаш странна идея за печелене — отбеляза Уинтроу.
— Тогава ти ще включиш своя екипаж в залога — неочаквано се намеси Вивачия. — Ако ми отнемеш живота на Уинтроу, аз ще се погрижа всички вие да умрете оглозгани от рибите. — Тя замълча. — Това е единственото предложение, което съм склонна да отправя към вас.
— Залогът е висок — тихо каза юношата. — И все пак аз съм склонен да приема.
— В момента ми е малко трудно да ти стисна ръката — изтъкна пиратът. Тонът му бе все тъй спокоен, но въпреки това Уинтроу усещаше как силата на капитана отслабва. — Ти не се опита да ме накараш да обещая, че ще ти върна кораба, ако оживея? — подсмихна се Кенит.