Тя отля от гъстия сироп в една лъжица и я приближи до устата на съпруга си. След като изпи маковата отвара, мъжът си пое дъх и кимна към каната. Водата той изпи на малки глътки; с хрипкава въздишка се отпусна обратно върху възглавницата. Бръчките върху челото му изглеждаха отпуснати, подобна слабост бе обхванала и устата. Погледа си той спря върху Давад, но не към неканения посетител бяха насочени думите му.
— Недей да продаваш нищо, любима. Потърпи. Щом умра върху палубата на кораба си, ще се погрижа Вивачия да ти служи добре. Двамата с нея ще се врязваме във вълните като никой съд досега. Нищо няма да ти липсва, Роника, обещавам ти. Просто поддържай курса; всичко ще се оправи.
С всяка следваща дума гласът му ставаше по-завален. Самата Роника затаи дъх едновременно с поредното му вдишване.
— Поддържай курса — повтори той. На съпругата му се струваше, че тези думи не са насочени и към нея. Изглежда макът вече го бе пренесъл на борда на обичния му кораб.
Омразните сълзи отново я връхлитаха. И неотклонно се бореха с решимостта ѝ да не ги пропусне. Те я задавяха до болка, която почти спря дъха ѝ.
Един бегъл поглед към Давад показа, че той не е проявил тактичността да извърне поглед, но поне изглеждаше смутен.
— Корабът — чу се да казва Роника. — Винаги за проклетия кораб става дума. Нищо друго не го интересува.
Би предпочела Давад да си мисли, че сълзите ѝ са породени именно от това, а не от гасненето на съпруга ѝ. Тя изхлипа, непростимо шумно, не можа да се сдържа повече и трябваше да посегне към носната кърпичка, за да попие очи.
— Аз трябва да вървя — със закъснение осъзна Давад.
— Толкова рано? — по навик отвърна Роника. И успя да намери сили да отговори в съответствие с позицията си. — Много ти благодаря, че се отби. Позволи ми да те изпратя до вратата — додаде тя, за да не му позволи да си промени решението.
Старицата се надигна и леко намести завивката на Ефрън, който промърмори нещо за топсела. Давад я хвана под ръка, което Роника си наложи да изтърпи.
Извън мрачната стая на болника жената примижа. По-рано тя винаги бе изпитвала гордост от яркия си и просторен дом; сега слънчевата светлина, нахлуваща през огромните прозорци, ѝ се струваше остра и неприятна. И атриумът вече не ѝ доставяше предишната гордост — изоставен от грижите ѝ, той се бе превърнал в сбирщина вехнещи лиани и чезнещи цветя. Тя опита да си обещае, че след смъртта на Ефрън отново ще намери време да се погрижи за градината си. В следващия миг тази мисъл ѝ се стори противна и предателска — едва ли не очакване съпругът ѝ да почине по-бързо, за да може тя да се върне към работата в градината си.
— Мълчалива си — нетактично отбеляза Давад. В действителност тя съвсем бе забравила присъствието му, включително и допира.
Преди Роника да е успяла да състави учтивото си извинение, гостът мрачно добави:
— Но доколкото си спомням, когато Дорил почина, аз нямах за какво да говоря с никого.
Двамата вече доближаваха входната врата. Неочаквано той се обърна към нея и взе ръцете ѝ.
— Ако има нещо, което бих могъл да направя… каквото и да е… нали ще ми кажеш?
Ръцете му бяха влажни от пот, дъхът му миришеше на прекалено много подправки, а най-лошата част бе абсолютната искреност в очите му. Роника знаеше, че той е неин приятел, но в този момент можеше да мисли единствено за евентуалното бъдеще. По времето на Дорил Давад бе влиятелен мъж, винаги стегнат Търговец с отлични обноски, който устройваше приеми в дома си и просперираше не само във финансовите, но и в обществените си дела. Понастоящем огромният му дом се бе превърнал в поредица прашни и занемарени стаи, за която се грижеха безчестни и забравени слуги. Роника знаеше, че тя и Ефрън са сред малкото семейства, които все още включват Давад в гостите си. Когато Ефрън починеше, нима и тя щеше да се превърне в изолирана отломка като Давад — вдовица, която е прекалено възрастна за втори брак, но прекалено млада, за да остава да седи в някой ъгъл?
Страхът ѝ намери проява във внезапен изблик на горчилка.
— Каквото и да е, Давад? В такъв случай би могъл да платиш дълговете ми, да се погрижиш за прибирането на реколтата ми и да намериш подходящ съпруг на Алтея.
Дори тя остана стресната от собствените си думи. А Давад стреснато се вторачи в нея.
Роника рязко издърпа ръце от потните му длани.