Кенит навлажни кърпичката си с лимоново масло, леко я прокара над брадата и мустаците си и се загледа в позлатеното огледало над умивалника си. Маслото придаваше приятен блясък, но не заради този си ефект биваше използвано то, а заради цитрусовия си аромат. Но дори и той не се оказваше достатъчен, за да задържи вонята на Заграба далеч от ноздрите на капитана. Завръщането тук приличаше на пускане на котва в робска подмишница.
Той напусна каютата си и се насочи към палубата. Вън въздухът бе също тъй влажен и зноен, с още по-силна воня.
Кенит навъсено се загледа в приближаващите се заграбски брегове. Пиратското убежище бе отлично избрано. За да го открие, човек трябваше не само да познава пътя, но и да притежава съвършени умения в прекарването на кораб сред водите на множеството протоци. Бистрата река, отвеждаща до тази лагуна, на вид по нищо не се отличаваше от десетината други, които се виеха сред островчетата на Подвижния бряг и отвеждаха до морето. Но само на пръв поглед: тя притежаваше тесен и дълбок канал, достъпен за мореплаващи съдове, и спокойна лагуна, която и най-свирепите бури не вълнуваха.
Някога, несъмнено, мястото бе изглеждало красиво. Но днес обрасли с мъх кейове и пристани стърчаха от всяко късче бряг. Обилната растителност, обгръщала речните брегове, отдавна бе прочистена, за да отстъпи място на тинеста кал. Движенията на водата и вятъра бяха недостатъчни, за да разчистят отпадъците и дима от скупчените постройки на пиратския град. Дъждовете на късната есен щяха да прочистят града и лагуната, поне за кратко, ала до тяхната поява имаше много време. В горещ летен ден като днешния пристанището в Заграба по нищо не се отличаваше от преливащо цукало.
Оставането на котва тук за повече от няколко дни започваше да заплашва корпусите със загниване. На пръсти се брояха кладенците, чиято вода не предизвикваше разстройство (а онези без треска бяха още по-малко). И въпреки това Кенит можа да забележи, че екипажът му работи с охота. Дори онези в лодките, повели Мариета към пристанището, гребяха енергично — за техните носове тази воня представляваше приятната миризма на завръщане у дома и заплащане. Както изискваше традицията, плячката щеше да бъде раздадена право на палубата, още щом Мариета спуснеше котва. Само след няколко часа моряците щяха да са се отдали на типичните си забавления — пиво и курви.
Да, още преди утрешния изгрев по-голямата част от придобитата с труд плячка щеше да е преляла в ръцете на изнежените пивничари и сводници. Тази реалност накара Кенит да поклати глава със съжаление и отново да приглади мустаци с ароматизираната кърпичка. Той се възползва от този жест, за да се усмихне леко. Поне този път хората му нямаше да се ограничат да пръскат дяловете си от плячката, а щяха да разпространят из Заграба и първите кълнове на амбицията на своя капитан. Кенит бе готов да се обзаложи, че още утре сутринта половината град ще е чул историята за пророчеството, което капитан Кенит получил на Острова на Чуждите. Този път той бе решил да прояви изключителна щедрост в поделянето на плячката. Нямаше да оповестява и изтъква намерението си, разбира се. Нито щеше да пресилва нещата: двойното заплащане щеше да свърши работа. И от него джобовете на моряците му щяха да натежат. Той искаше цял Заграба да забележи и запомни, че хората от неговия кораб винаги се завръщат с претъпкани кесии. Бързо щяха да бъдат направени заключения за късмета и щедростта на капитана им. Бързо щяха да поникнат мисли, че малко от този късмет и тази щедрост не биха навредили на цялата Заграба.
Помощник-капитанът почтително се приближи до перилото, на което Кенит стоеше облегнат.
— Соркор, виждаш ли онази отвесна скала? Една кула там би предоставила гледка към обширен участък от реката, а няколко балисти биха разрушили всеки кораб, случайно натъкнал се на канала ни. Заграба не само би узнала предварително за някоя подготвяна атака, а би могла и да се защитава. Ти какво ще кажеш?
Соркор прехапа устна, с което ограничи реакцията си. При всяко навлизане в пристанището Кенит му предлагаше тази идея. И всеки път морският вълк отговаряше по сходен начин.
— Ако успеехме да намерим достатъчно камък в това тресавище, нищо не би попречило, сър. Тогава бихме могли и да изтъркаляме канари за хвърляне. Но кой би платил за подобна конструкция? И кой ще се грижи за нея? Заграба не би могла да прекрати споровете си, за да построи и поддържа такова отбранително съоръжение.
— Ако начело на града стоеше достатъчно силен водач, начинанието би било напълно осъществимо. То е само малък пример за многото неща, които бихме могли да постигнем.