Една година бе изминала от убийството на занаятчията. В течение на този период Кенит бе имал възможност да размишлява над стореното от него и по-точно над евентуалните последици, които смъртта на майстора би имала върху талисмана — до този момент последният така и не оживяваше. По време на договарянето капитанът се бе осведомил за момента, в който малкото личице ще оживее. Отговорът на занаятчията бе представлявал красноречиво свиване на рамене, последвано от ръкомахане, показващо, че никой не е в състояние да предскаже подобно нещо. И Кенит бе останал да чака пълното задействане на талисмана, което щеше да бъде предвещано от очакваната промяна. Но бе настъпил момент, в който той не можеше да чака повече. Инстинктивно бе усетил, че е дошло времето да посети Съкровищния плаж и да се сдобие с богатствата, които океанът е извлякъл за него. Вече не можеше да става дума за чакане; настъпваше време за риск. И този път капитанът трябваше да се осланя на късмета си. Та нали щастието му бе проработило и в деня, когато бе убил дърводелеца? Онзи се бе обърнал неочаквано, едновременно с изтеглянето на пиратската сабя. Впоследствие Кенит размишляваше, че ако занаятчията бе притежавал езика си, крясъкът му би прозвучал много по-гръмко.
Той побърза да прогони майстора от мислите си — точно сега нямаше намерение да размишлява за него. Плажът на съкровищата не беше място, където човек да се отдава на мисли за миналото: тук се криеха богатства, подсигуряващи бъдещето. Затова пиратът продължи да следва извивките на бреговата ивица. Край стъпките му проблясваха раковини, помахваха раци, лежаха изхвърлени водорасли. Нищо от това не представляваше интерес за погледа му — взорът търсеше отломки и захвърлени вещи.
Не му се наложи да търси дълго първата си находка. Очукано сандъче криеше комплект чаени чаши. Хората, които ги бяха създали, и хората, които ги бяха използвали, не интересуваха Кенит — от значение беше единствено качеството на самите вещи. Чашките бяха дванадесет на брой, изработени от вдълбана птича кост. Красяха ги дребни сини изображения, оформени от изключително тънки линии, привидно дело на четка с единствен косъм.
Личеше, че чашите са били употребявани дълго време: боята им бе избеляла, а продължителният допир на пръстите бе изтънил дръжките. Въпреки това пиратът взе сандъчето под мишница и продължи.
В момента вятърът духаше насреща му. Облаци нямаше; скъпите му ботуши хрущяха приятно сред влажния пясък. Понякога той вдигаше очи, за да огледа целия плаж. И съумяваше да скрие нетърпението си.
При поредното поглеждане към земята Кенит забеляза кутийка от кедрово дърво. Солената вода я бе изкривила — за отваряне не можеше да става дума. Капитанът трябваше да я разбие в един камък, за да се запознае със съдържанието ѝ. Вътре той откри изкуствени нокти, дванадесет на брой. Миниатюрни скоби служеха за застопоряването им в края на пръстите; върхът на всеки от тях криеше малка кухина, вероятно за съхраняването на отрова. Пиратът и тях прибра в джоба си. Новото откритие придаде потракване към походката му.
Не го смущаваше, че намереното току-що не беше нито създадено, нито предвидено за човек. Преди малко той се бе присмивал на Ганкисовото суеверие, само че всички знаеха, че до тези скалисти брегове достигат водите на повече от един океан. Корабите, сглупили да подирят приют тук по време на буря, много често изчезваха без каквато и да било следа. Морски вълци разказваха за попадането си сред водите на чужд свят. И Кенит проявяваше склонност да им вярва.
Той хвърли бърз поглед към небето. За момента то оставаше ясно. Виж, вятърът беше студен и сух, но пиратът смяташе, че времето ще се задържи благоприятно по време на целия му престой на острова. Късметът нямаше да го изостави.
Следващото му откритие се оказа далеч по-смущаващо. То се състоеше от червено-синя кожена торба, полузаровена в мокрия пясък. Кожата бе изключително здрава; личеше качествената направа. Солената вода бе смогнала да се пропие в нея и да размие цветовете един в друг. Въпросната соленина бе успяла да обезсмисли наличието на месингови закопчалки. Кенит трябваше да използва ножа си, за да отвори торбата. Вътре той откри котенца, напълно развити, с дълги нокти и цветни петна зад ушите. И шестте бяха мъртви.