Без да губи ни минутка, Анансе се сдобил с доста кълцано месо, в което примесил някакъв прах, който притежавал свойството да приспива всеки, който го близне; после пръснал така приготвеното месо по пътя, по който трябвало да минат кучето и котката.
Котката Окра н кучето Окраман били вече тръгнали и стигнали дотам, докъдето пътят се раздвоявал. И двете животни надушили миризмата на месото, пръснато изобилно по пътеката, която водела вляво.
Котката рекла:
— Тази миризма не ми харесва; хайде да тръгнем по пътеката вдясно.
— О, горко ми! — въздъхнало кучето, чиито лиги били вече потекли. — Аз бих предпочел да тръгна по лявата пътека.
— Не и се доверявам. Нека вървим по дясната.
— Котанке — завайкало се кучето, — чувствувам се толкова зле, че нямам сили да мръдна оттук.
— Е, тогава остани, а аз ще продължа сама. — И котката побягнала напред по дясната пътека.
Както се догаждате, кучето веднага се нахвърлило върху месото, излапало го лакомо, но миг след това било повалено от непробуден сън и останало да лежи насред пътя.
В това време котката стигнала до града на Анансе и влязла в стаята, където спял паякът; на масата в една кутия се намирал пръстенът.
Окра се скрила в един ъгъл и останала да дебне сгоден момент. Съвсем неочаквано една мишка преминала толкова близо до нея, че тя само с един скок я сграбчила в лапите си.
— Не ме убивай! — замолило се мишлето.
— Няма да те убия, ако ми направиш една услуга.
— Ще ти направя и две! Кажи ми веднага какво искаш?
— Виждаш ли онази кутия върху масата? Анансе е скрил вътре един пръстен, който принадлежи на моя господар. Ако вземеш пръстена и ми го донесеш, ще те пусна на свобода.
— Отивам веднага.
И наистина мишката се качила върху масата и бързо-бързо почнала да прегризва едната от стените на кутията. В един миг направила толкова голяма дупка, че преспокойно успяла да се промъкне вътре Взела пръстена и го занесла на котката.
— Сега си свободна, вървиси! Благодаря ти за услугата, която ми стори! — казала Окра.
— O, няма за какво, аз ти благодаря! — възкликнало мишлето и бързо се скрило в дупката си.
Котката не загубила ни минутка, а веднага побягнала обратно с пръстена. Много скоро достигнала до мястото, където кучето се било спряло, и го намерила да се събужда от дълбокия сън.
— Как си? — го попитала тя. — А какво стана с месото, което беше пръснато по пътя?
— Нищо не зная — отговорило кучето. — Може би стопаните са дошли да си го приберат; а ако питаш мене, аз току-що се съвземам от страшна болежка.
Котката се престорила, че му вярва, и кучето на свой ред я попитало:
— А ти какво направи? Къде е пръстенът?
— Ето го.
Кучето се позамислило малко, после казало:
— Чух, че реката, която трябва да преминем, е придошла; ти трябва да я прескочиш на един път, може да се случи така, че да не успееш и да изпуснеш пръстена А тъй като аз съм добър плувец, би било правилно на мене да дадеш пръстена.
— Може би имаш право — рекла котката, — сложи пръстена в устата си и се опитай да плуваш бързо.
Достигнали до брега на реката, кучето с пръстена в уста скочило във водата и започнало да плува, а котката, като премерила добре разстоянието, направила един скок и само за миг се намерила на отвъдния бряг. Тогава се обърнала, за да дочака другаря си.
Като стигнало до средата на реката, кучето се почувствувало изморено; понечило да Си поеме дъх, отворило уста … и пръстенът цопнал във водата! Въпреки това то продължило да плува към брега.
Котката го попитала къде е дянало пръстена Страшно объркан, Окраман отговорил:
— Падна във водата и една риба го глътна.
Котката веднага скочила във водата, спуснала се на дъното и като съгледала една голяма риба, я хванала за опашката:
— Знаеш ли нещо за един пръстен, паднал в реката? — я попитала тя.
Рибата не отговорила нищо, а само се мъчела да се отскубне, но котката, която здраво я държала, я домъкнала до брега и я запитала:
— Сега или ми отговори, или се прости с живота си!
Рибата веднага отворила уста и пръстенът паднал на брега; после се метнала и се гмурнала във водата.
Други препятствия за преодоляване вече нямало и понеже градът на Аку бил много наблизо, кучето Окраман замолило с тези думи котката Окра:
— Не казвай, моля те, на нашия господар това, което ни се случи! Но щом се приближили до къщи, кучето изтичало и взело да вика:
— Господарю, котката първо изяде месото и остана просната насред пътя, а после, когато аз се върнах с пръстена, поиска тя да го държи и когато преминавахме реката, го изпусна във водата. И не мога да ти опиша колко време изгубих, докато го намеря отново.