— В спалнята ми.
Джулиана си припомни начините за опозоряване. Да танцуваш три пъти с мъж. Да позволиш на мъж да изрази открито чувствата си. Да останеш сама в стая с мъж. Стая. Спалня. Тя кимна в съгласие:
— Много добре, предполагам разбирате тези неща по-добре от мен.
„Съмнявам се“ — помисли си Ники. Вървяха мълчаливо. На Ники му харесваше, че тя не говори много. Най-накрая тя наруши тишината:
— Винаги съм се чудела на червеите. А вие?
— Не чак толкова — отвърна Ники и едва не се засмя.
— Тогава ме изслушайте и се опитайте да ми отговорите — предложи тя, като много му напомняше на озадачен учен. — Ако Господ ги е създал, за да лазят по земята, защо нямат колене?
Ники се спря, раменете му се разтърсваха от напушилия го смях, той се обърна към нея:
— Какво казахте току-що?
Тя обърна ангелското си лице към него, очите й блестяха, гърдите й се надигаха, жадни за ласки, чувствените й устни се движеха и го изкушаваха:
— Попитах защо червеите нямат колене.
— Точно това помислих, че казахте. — Стисна раменете й, притисна я силно в обятията си и реши да потисне смеха, който тя бе предизвикала, като я целуне. Пусна я също толкова бързо, колкото я бе грабнал. Като че ли тя бе изненадана, а още по-странно — обидена: Реши, че не е необходимо да обсъжда причините за реакциите си с жена, която ще сподели леглото му, и то като заплати за услугата.
Въпреки всичко не можа да устои да не я погледне няколко пъти в мрака, за да прецени изражението й и реакцията й. Успокои се, когато забеляза усмивката на устните й.
Все още не бе сигурен дали са се движели по правилните пътеки, свиха край последния ъгъл и той забеляза тайния изход, който минаваше покрай едната страна на къщата. Знаеше много добре, че още няколко стъпки и всички гости щяха да ги забележат, затова Ники внимателно мина откъм лявата й страна.
— Защо вървим толкова бързо? — попита тя.
— Защото оттук ни виждат гостите в градината — предупреди я той.
Тя се промъкна покрай него и сама надникна, за да се увери.
— Какво толкова! — отново вдигна тържествено ръка. Повиши глас и извика: — Имате разрешението ми да гледате представлението на годината, дами и господа!
Ники беше ужасен и безпомощен.
ОСМА ГЛАВА
В спалнята му Джулиана седеше на малко канапе, тапицирано със златен брокат, и го наблюдаваше как бавно смъква палтото си и разхлабва снежнобялото шалче. Милион звънчета биеха предупредително в главата й, ала тя беше опиянена. Или може би като си спомняше за допира на устните му, главата й се замайваше още повече.
Тя сведе поглед, тъй като реши, че това е най-разумното нещо, което можеше да направи.
Ники бе свалил палтото и шала си, започна да разкопчава ризата си и тръгна към лакираната масичка, върху която бяха поставени поднос с чаши и гарафа с бренди. Погледна през рамо, за да я попита дали ще иска нещо, ала това, което видя, го накара да се разтревожи. Той се обърна към нея. Тя се бе разположила на канапето, ала бе навела толкова ниско глава, сякаш търсеше нещо на пода.
— Какво правиш? — попита той.
Тя отговори, без да поглежда към него:
— Нямам пръсти.
— Какво искаш да кажеш? — попита раздразнен Ники. Все по-силно бе усещането му, че почти всичко, което правеше и казваше тази жена, е налудничаво и смешно. Разбира се, включително и молбата й да бъде „опозорена“. Вероятно беше прекалила с алкохола или имаше психически проблеми. Той остро попита: — Можеш ли да се изправиш?
Джулиана застина от хладния му тон. Опита се да запази самообладание. Объркана от внезапната промяна в него, тя се изправи. Не можеше да повярва, че този мъж пред нея се беше шегувал, беше я забавлявал… и целунал.
Ники забеляза, че тя е смутена. Сякаш не знаеше нито къде се намира, нито какво прави. Гневът му прерасна в разочарование, бе възмутен от собствената си наивност.
— Въобще можеш ли да кажеш нещо смислено в този момент, за да ме убедиш, че не си малоумна? — попита я грубо.
Този глас й бе до болка познат — властен, надменен, жесток, самоуверен, същият този глас я бе унижил и вбесил в парка. Тази вечер реакцията й бе забавена от брендито и изненадата, ала не закъсня, макар че бе по-резервирана от предишния път. Джулиана искаше тази нощ да остане завинаги в съзнанието й, да се превърне в сладък и незабравим спомен.
— Мисля, че да — тихо отвърна тя, вдигна брадичката си, гласът й едва доловимо потрепери. — Какво ще кажеш да започнем с гръцка философия? — Тя сложи ръце зад врата си, обърна се и се престори, че изучава с интерес картината над камината. — Сократ е имал няколко интригуващи наблюдения за знанието и етиката. Платон е гледал по-задълбочено… — Джулиана направи пауза, като отчаяно се опитваше да проясни съзнанието си и да си спомни какво още знаеше за философите, древността или… — Съвременните… — отново се опита тя. — Волтер е мой любимец, обожавам остроумието му. Ала от всички съвременни… — Направи пауза, усетила, че той се приближава зад нея. Стегна се и продължи: — От всички съвременни философи най-добре съм запозната с една жена. Казва се Сара.