Свита в каретата и чувствайки се като най-жалкото същество на земята, Джулиана наблюдаваше къщата, където се бе случило всичко.
— Ще повърна — прошепна тя.
— Не, скъпа, това въобще няма да е приятно.
Джулиана преглътна.
— Скоро ще сме вкъщи, нали?
— Не отиваме вкъщи?
— А къде?
— Ние отиваме точно… тук — отвърна майка й с присвити очи, които изведнъж светнаха от радост.
Джулиана положи усилия, за да види къде е това „тук“, и съзря само уютна малка вила, пред която се намираше каретата на баща й. Имаше и още една карета с изрисуван герб на едната й страна. Едва сега видя църквата. А в двора на църквата до баща й стоеше Никола Дьовил.
Мрачното му и навъсено лице беше хиляди пъти по-ледено и надменно, отколкото онзи ден в парка.
— Защо сме тук? — проплака Джулиана, чувстваше, че ще припадне от шок, гадене и главоболие.
— За сватбата ти с Никола Дьовил.
— Какво? Но защо?
— Защо се жени за теб ли? — попита спокойно майка й, докато й отваряше вратата. — Защото няма друг избор. Въпреки всичко той е джентълмен. Познава правилата и все пак ги наруши. Нашата домакиня и двама от прислугата са те видели да излизаш от спалнята му. Той унищожи репутацията на невинно и добре възпитано момиче. Ако не се ожени за теб, ще бъдеш опозорена, а той никога повече нямаше да се нарече джентълмен. Ще загуби доверието на всички благородници. Честта му го заставя да се ожени за теб.
— Но аз не искам! — проплака Джулиана. — И ще му го кажа! Искам да му обясня!
— Аз не желаех това! — Половин час по-късно обясняваше Джулиана и трепереше в каретата на съпруга си. Той не бе проронил и дума, освен когато даде обета си.
— Млъкни и влизай! — заповяда той.
— Къде отиваме? — проплака тя.
— В новия ти дом — произнесе презрително и саркастично той. — Твоя нов дом — поясни.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Тананикайки си коледна песничка, седнала пред тоалетката в спалнята си, Джулиана украсяваше с миниатюрни червени клончета тъмнозелената панделка, с която бе вързала гъстата си руса коса. Сякаш имаше корона на главата си.
Доволна, тя се изправи и оправи гънките на меката зелена вълнена рокля, стегна маншетите на китките си и тръгна към салона, където възнамеряваше да поработи върху новия си ръкопис пред искрящата камина.
През трите месеца, откакто съпругът й най-безцеремонно я заряза пред прекрасната малка провинциална къща няколко часа след сватбата, от Никола Дьовил нямаше ни вест, ни кост. Както и да е, всеки детайл от онзи отвратителен ден се бе запечатал в съзнанието й. Като че ли бе вчера, стомахът й все още се свиваше от срам и безпомощност.
Пълна пародия на сватба, крайно благоприятен завършек на нещо, което е започнало като маскарад. Майка й не обвиняваше Джулиана за случилото се през онази нощ, а подходи съвсем практично и улови най-желания ерген в цял Лондон.
Вместо да предложи майчините си съвети за брака и децата, преди дъщеря й да извърви краткия път към олтара и да стане съпруга, майката на Джулиана я снабдяваше с ценна информация какви видове кожи да си купува.
От друга страна, бащата на Джулиана очевидно бе преценил по-добре действителността, която всъщност беше, че дъщеря му е опозорена, а младоженецът е участвал в това. Беше се справил с положението, като бе изпил почти цяла бутилка мадейра, преди да я съпроводи, макар и нестабилно, но все пак щастливо, по пътеката. Трагичната и нелепа картина завършваше с булката, която очевидно се бореше с махмурлука, пък младоженецът…
Джулиана потръпна при спомена за омразата в очите му, когато му бе наредено да се обрече на нея. Помнеше дори и свещеника, който ръководеше церемонията. Все още можеше да си го представи как стои там, а на лицето му се бе изписал ужас, когато младоженецът вместо да целуне булката, я изгледа с презрение и надменност, обърна се и си тръгна.
В каретата Джулиана се бе опитала да говори с него, да му обясни, да се извини. След като бе изслушал оправданията й с ледено мълчание, най-накрая той бе проговорил:
— Ако чуя още една думичка от теб, ще се озовеш на пътя, преди да си довършила изречението си!
През месеците, в които бе захвърлена тук като непотребна вещ, Джулиана научи какво е самота — не когато загубиш близък човек, а тази самота, при която си отхвърлен, презрян и опозорен. Бе научила всичко това, а също и още клюки за скандалната връзка на Ники с красива оперна танцьорка, разтръбени из цял Лондон, последвали тези за внезапната му женитба.
Той я наказваше, Джулиана бе сигурна. Искаше да й даде урок. Публично унижение в замяна на това, което смяташе — и което винаги щеше да смята — за заложен от нея и майка й капан. А най-лошото бе, че когато Джулиана се поставеше на негово място, разбираше прекрасно как и защо се чувства така той.