Застанала пред тоалетката в спалнята си, Джулиана държеше в треперещите си ръце писмата, които бе писала на баба си. Върху леглото бяха коледните подаръци, които бе получила тази вечер. Ники възнамеряваше да замине утре, беше го заявил в деня на пристигането си, а икономът го бе потвърдил вчера.
Ники и родителите му бяха много щедри към нея, въпреки че подаръците на съпруга й бяха някак безлични. Като че ли ги бе купил само за да не я обиди. Когато дойде моментът Ники да отвори подаръците си, нямаше нищо от Джулиана — знак, че тя ще му го даде лично. Той дори й бе намигнал заговорнически.
Ала истината беше, че Джулиана не бе приготвила подаръци. Да, Ники бе зарадвал родителите си и от нейно име, ала не беше същото. Тя нямаше… какво да им даде, нищо, освен кутията с писмата, която държеше. Само това можеше да предложи на Ники. Бе започнала вече да го чувства по-близък. Бе направила всичко възможно, за да го накара да я забележи, да я види в друга светлина. Бе флиртувала с него най-открито, с часове оправяше прическите си и преценяваше какво да облече, за да го спечели. На няколко пъти усети, че той я наблюдава… както онази вечер, когато я отведе в спалнята… така, сякаш всеки момент ще я целуне.
Тя го обичаше, бе научила това по време на прекрасната и изпълнена с тревоги и напрежение седмица, прекарана с него. Знаеше също така, че си заслужава да направи още един опит да разпали огъня между тях. Според майка му Ники обожава децата и е луд по племенниците си. Той искаше да има деца, бе й споделила, а самата тя горещо се надяваше скоро да й се роди внук, достоен да наследи семейната титла. Засега обаче това бе невъзможно. И то по вина на Джулиана. Тя бе причинила ужасния му кошмар и ако съществуваше някакъв начин да поправи стореното, щеше да го използва. Разводът не бе решение, защото щеше да последва скандал и да се опозори цялото семейство, не само Джулиана. Така че си оставаха женени за цял живот.
Самотен и безплоден живот — освен ако не направеше нещо, беше й останал последният коз, който все още не бе използвала. Не бе му показвала писмата. Те бяха единственото доказателство, което би могла да предложи на Ники за това, че не е планирала срещата им на бала, нито пък му е заложила капан.
Проблемът се състоеше в това, че не би могла да му ги покаже, без да разкрие душата си пред него… Той щеше да разбере всичко, което някога е била и е искала да бъде. Когато той ги прочетеше, тя щеше да е много уязвима. Все още бе рано и тя чуваше как Ники се разхожда навън. Горещо се помоли да успее и тръгна към вътрешната врата, която свързваше апартаментите им, и почука.
Ники отвори вратата, забеляза с какво е облечена и едва не затръшна вратата под носа й, за да е сигурен, че ще устои на изкушението. Роклята й бе от винено кадифе, с дълбоко овално деколте, а косите й се спускаха на раменете като разтопено злато. Джулиана Дьовил бе неустоима.
— Какво има? — процеди той и се отдръпна.
— Аз… аз имам нещо за теб — рече тя. — Ето, вземи. Ники погледна първо нея, после — кутията.
— Какво е това?
— Вземи го, моля те. Просто го вземи.
— Защо, по дяволите, да го правя?
— Защото това е… това е подаръкът ти — коледен подарък от мен за теб.
— Не искам нищо от теб, Джулиана.
— Но ти искаш да имаш деца, нали? — рече тя и за малко не потъна в земята от срам при това изявление.
— Нямам нужда от теб, за да стана баща — рече той с презрение.
Тя пребледня, ала намери сили да продължи:
— Всички други ще са незаконни.
— Мога да им дам име по-късно. Сега се махай от очите ми!
— Върви по дяволите! — Джулиана се задуши от напиращите сълзи и хвърли кутията, в която бе сърцето й, на масата пред канапето. — Не съм искала да те измамя на бала с маски. Когато те помолих да ме опозориш, мислех, че си някой друг.
Той иронично се усмихна и процеди:
— О, нима? И кой си мислеше, че бях?
— Господ! — Джулиана избухна в сълзи, чувстваше се толкова жалка и толкова влюбена в него, че почти тропна с крак: — Мислех те за Господ! Доказателството е в тази кутия, в писмата, които писах до баба ми. Майка ми ги е изпратила тук.
Тя се обърна и избяга. Без да обръща внимание на кутията, Ники си наля питие, настани се на канапето и взе книгата, която четеше, преди тя да се появи. Отвори я на първа страница и после погледна писмата. Реши да види какво му е приготвила умната му, забавна и млада жена. Реши да прочете едно от писмата.
На това най-отгоре имаше дата от миналата пролет и той предположи, че трябва да започне оттук, въпреки че по това време не бе виждал Джулиана Скефингтън.
Скъпа бабо,
Днес срещнах един човек в парка и така се изложих, че направо ме е срам, като си помисля. Нали знаеш, че винаги се носят слухове за джентълмените в Лондон — за това колко са красиви, ала винаги се разочароваш, щом ги видиш. И тогава срещнах Никола Дьовил… Той е красив, бабо… толкова красив! Безмилостен и суров, студен, или поне така изглежда външно, ала си мисля, че се засмя на шегата, която казах. Ако го е направил, значи не може да е безмилостен, а просто предпазлив…