Два часа по-късно някакво дърво сякаш избухна в камината и хвърли оранжеви отблясъци върху Ники, който остави последното писмо и взе това, което вече бе прочел два пъти, и отново прочете редовете, които го накараха да се проклина.
Знам колко те е срам от мен, бабо. Аз исках само да танцувам три пъти с него, за да може сър Франсис да оттегли предложението си… Знам, че не биваше да му позволявам да ме целува, знам, ала ако някога те целуне Никола Дьовил, ще ме разбереш. Ако видиш усмивката му и чуеш гласа му, ще ме разбереш. Как копнея само да видя отново усмивката му, да чуя как се смее. Искам нещата да се наредят. Копнея и копнея, и копнея за него, а после плача…
Седнала на перваза, Джулиана се взираше в мъгливата нощ. Бе обвила ръце около себе си, като че ли да се предпази от студа. Той не се появяваше. Тя докосна с пръст студеното стъкло и нарисува кръг, после още един вътре в него. Започна третия, когато видя образа в него — мъж по риза, с ръце в джобовете се приближаваше към нея, а сърцето й лудо заби.
Той се спря. Джулиана чакаше, изучаваше лицето му в прозореца, беше уплашена от това, което щеше да види — или нямаше да види — ако се обърнеше и го погледнеше.
— Джулиана — развълнувано изрече той.
Тя едва си пое въздух и се обърна, той се усмихна измъчено й я попита:
— Докато си мислеше, че съм Бог, а после самия дявол, би ли искала да знаеш, аз какво си мислех?
Джулиана едва преглътна от непоносимото напрежение, която я бе обзело, и кимна.
— Мислех си, че си ангел.
Неспособна да диша и да се движи, тя очакваше той да й каже какво си мисли за нея сега, какви са чувствата му към нея.
И Ники го направи. Не я изпускаше от очи.
— И аз копнея за теб, Джулиана.
Тя се изправи, направи крачка напред и в следващия миг се озова в прегръдката му. Устните му нападнаха нейните диво и едновременно нежно, ръцете му се движеха по гърба й, той я притискаше все по-близо до себе си. Бавно и мъчително разтвори устните й. Целуваше я, докато Джулиана остана без дъх и се отпусна в ръцете му, прегърна го и се притисна до него. Той целуна страните, очите, слепоочията й, после — косата й и прошепна нежно:
— Копнея за теб. Копнея за теб.
Главата й бе на гърдите му и той почувства горещ огън в тялото си. Джулиана чакаше той да я целуне отново. Срамежлива и несигурна, тя прокара ръце по гърба му, и да го подкани. Той силно я притисна към себе си.
Джулиана отпусна главата си назад, погледна изпълнените му с желание и нежност очи и бавно го докосна по гърдите, наблюдавайки как се разпалва огънят на страстта в него.
Ники прие поканата й, като докосна косата, лицето й, и преди да я целуне, й прошепна:
— О, Боже, как копнея за теб…
ЕПИЛОГ
Покритите с копринени тапети стени в главния салон на къщата на Никола Дьовил край Лондон бяха украсени с безценни картини на много велики художници и съкровища от величествени палати. В този миг в нея се намираха собственикът й и четиримата му най-близки приятели — Уитни и Клейтън Уестморланд и Стивън и Шеридан Уестморланд. Също така на това важно събитие присъстваха и родителите на собственика — Йожени и Анри Дьовил. Седмият гост беше вдовстващата херцогиня на Клеймор, най-близка приятелка на господин Дьовил и майка на Клейтън и Стивън.
На този специален ден гостите се бяха групирали на две места в огромния салон. Първата група се състоеше от възрастните родители, Йожени, Анри и херцогинята. Втората — четиримата приятели на Никола Дьовил, които също бяха родители, ала, разбира се, по-млади.
Седмият обитател на стаята не присъстваше в нито една от групите, тъй като все още не бе станал родител.
В най-скоро време се очакваше да стане баща, много скоро.
Двамата му приятели, които бяха преживели изнервеното и мъчително чакане и бяха оцелели, сега се наслаждаваха как той страда. Умираха си от смях, защото Никола Дьовил се славеше сред членовете на аристокрацията, че никога не губи самообладание и остава съвършено спокоен, дори се забавлява, като гледа как в някои ситуации изисканите джентълмени се потят и псуват.
Днес обаче легендарният му самоконтрол го бе напуснал. Ники стоеше до прозореца и разтриваше напрегнатите мускули на врата си. Беше застанал там, защото бе минал толкова пъти по килима, че майка му през смях му заяви, че се изморява само като го гледа.