Въпреки това Ники изчака известно време, преди да отговори, като се надяваше да изпита желание от това предложение. Тъй като не се случи, той поклати глава и предприе първата стъпка на танца: колебанието.
— Би трябвало първо да поспя малко, cherie. Седмицата бе изморителна. А последните два дни съм на крак.
— Нали това не е отказ, скъпи? — попита тя и се нацупи по много красив начин.
— А приемът ти?
— Предпочитам да бъда с теб. Не съм те виждала няколко месеца, а освен това балът ще продължи и без мен. Прислужниците ще се справят.
— Ала не можеш да кажеш същото за гостите — изтъкна Ники.
— Така и няма да разберат, че ни няма.
— Моята спалня е до тази на майка ти.
— Тя няма да ни чуе дори ако счупиш леглото, както направи миналия път в същата тази спалня. — Ники имаше намерение да продължи отстъплението, ала Валери го изненада, като съкрати процедурата и премина направо към примамките, преди той да се е защитил в тази малка постановка, която всъщност представляваше истинският му живот.
Без да се замисля, Ники обхвана кръста й и се съгласи, ала този жест бе продиктуван от любезност, а не от привързаност. Когато ръцете й се плъзнаха по-надолу към колана на панталоните му, той отдръпна ръката си и отстъпи назад, внезапно се бе разбунтувал, но беше и отегчен от цялата тази проклета шарада1.
— Не тази вечер — твърдо изрече.
Очите й го обвиниха, че е нарушил правилата. Той я хвана за раменете, обърна я и нежно я потупа по задните части, за да я отпрати.
— Върви при гостите, cherie. — Вече търсеше в джоба си тънка пура и добави любезно: — Ще те последвам дискретно след известно време.
ТРЕТА ГЛАВА
Без да подозира, че не е сама в подобния на пещера лабиринт, Джулиана стоеше напрегната и искаше да се увери, че майка й няма да се върне. След миг възстанови нормалното си дишане и се измъкна от мястото, в което се бе скрила.
Тъй като лабиринтът й се виждаше идеалното убежище, тя зави наляво и пое по някаква пътека, която я отведе до правоъгълна тревиста поляна с богато украсена каменна пейка в средата.
Намръщена, започна да размишлява върху положението, в което се намираше, като търсеше начин да избяга от унижението и срама, ала й бе пределно ясно, че е невъзможно да избегне налудничавата идея на майка си да я омъжи за човек „с обществено положение“. Досега единствената пречка майка й да постигне тази цел бе фактът, че нито една „добра партия с обществено положение“ не бе направила предложение на Джулиана.
За съжаление малко преди да тръгнат от Лондон, майка й бе успяла да изнуди сър Франсис Белхевън да направи предложение. Той беше отблъскващ, възрастен, надут пуяк, с бледа кожа, изпъкналите му лешникови очи като че ли бяха впити в деколтето на Джулиана. Мисълта да бъде обвързана с него дори за една вечер й бе непоносима.
В края на краищата надали щеше да има избор. Ако наистина желаеше да се измъкне от положението, да се крие от потенциалните ухажори, които майка й обработваше, едва ли щеше да й помогне. Знаеше това, ала не можеше да се върне на бала. Тя дори не искаше съпруг. Едва бе навършила осемнайсет, имаше планове, мечти, които нямаха нищо общо с женитбата, но майка й нямаше да я разбере. Никога. Това, което можеше да я докара до лудост и което бе най-непоносимо, бе, че майка й си мислеше, че действа за доброто на Джулиана.
Луната излезе от облаците и Джулиана се загледа в чашата си. Баща й бе казал, че глътка бренди не би навредила на никого, напротив, лекувала всякакви болежки, Подобрявала храносмилането и повдигала духа. Джулиана се поколеба, после реши да пробва тази теория. Вдигна чашата, опита се да не вдишва аромата, наклони главата си назад и отпи три големи глътки. По тялото й преминаха тръпки и едва не се задави. Зачака да изпадне в блаженство. Минаха секунди, една минута. Нищо. Единственото, което почувства, беше внезапна слабост. Сълзи на отчаяние напълниха очите й.
Джулиана успя да стигне до каменната пейка и седна. Очевидно някой бе седял по-рано тук, тъй като в единия край на пейката, както и под нея имаше чаши. Тя отпи още една глътка бренди и погледна чашата: златистата течност блестеше на лунната светлина, а тя си мислеше за окаяното си положение.
Как й се искаше баба й да бе жива! Тя би сложила край на налудничавата мания на майка й да уреди за дъщеря си „прекрасен брак“. Би разбрала нежеланието на Джулиана да участва в този фарс. В целия свят единствено майката на баща й я разбираше. Баба й бе великолепна жена, тя беше нейна приятелка, нейна учителка, неин наставник.