Шелби искаше да направи нещо за Лусинда, дори да беше нещо дребно.
Отново хвърли поглед към Майлс. Той повдигна едната си вежда в жест, който Шелби се надяваше да означава: „Мислиш ли си това, което си мисля аз?“ Тя кимна.
– Това е само едно голямо недоразумение – каза Шелби. – Ние познаваме Даниел.
– Наистина ли? – Лусинда изглеждаше изненадана.
– Ето какво ще ти кажа: иди на панаира утре и съм сигурна, че Даниел ще бъде там, и можете просто да…
Устната на Лусинда потрепери и тя зарови лице в рамото на Шелби, когато заплака.
– Не бих могла да понеса да го видя как изтегля друго име от урната.
– Лусинда – каза Майлс толкова топло, че очите на момичето се проясниха и тя го погледна по онзи интимен начин, по който понякога го гледаше Лус. Това накара Шелби да изпита странна ревност. Тя извърна поглед, когато Майлс попита: – Вярваш ли, че Даниел наистина те обича?
Лусинда кимна.
– А в сърцето си – продължи Майлс, – вярваш ли наистина, че връзката, която имаш с Даниел, е толкова слаба, та положението на семейството ти може да я разруши?
– Той… той няма избор. Написано е в Рицарския Кодекс. Той трябва да се ожени за…
– Лус! Не знаеш ли, че любовта е по–силна от някакъв глупав кодекс? – избълва Шелби.
Лусинда повдигна вежда:
– Моля? – попита тя.
Майлс стрелна Шелби с предупредителен поглед.
– Искам да кажа, ъъм… истинската любов е по–дълбока и силна от обикновените социални подробности. Ако обичаш Даниел, тогава трябва да му кажеш как се чувстваш.
– Чувствам се странно. – Лусинда беше пламнала и поруменяла, притиснала ръка върху гърдите си. Тя затвори очи и за миг Шелби си помисли, че ще се възпламени още там, на минутата. Шелби отстъпи назад.
Но не ставаше така, нали? Проклятието на Лус имаше нещо общо е начина, по който двамата е Даниел си взаимодействаха, нещо, което присъствието му пробуждаше в нея.
– Искам да вярвам, че това, което казваш, е вярно. Наистина, внезапно чувствам, че нашата любов е много силна.
– Достатъчно силна, че ако доведем Даниел при теб на празника утре – каза Шелби, – да отидеш при него?
Лусинда отвори очи. Те бяха възбудени и широко отворени, и блестящо лешникови.
– Ще отида. Готова съм да отида навсякъде по света, за да бъда отново с него.
Неговата дума,
неговият меч
– Това беше гениално! – извика Шелби, след като Лусинда си отиде и двамата с Майлс бяха сами при кладенеца.
В небето на запад лъчите на слънцето бяха избледнели. Повечето граждани се отправяха към вкъщи, с двуколки и чували, тежко натоварени с продукти за тазвечерната вечеря. Шелби не беше яла отдавна, но почти не усещаше уханията на печено пиле и врящи картофи във въздуха. Носеше се на изпаренията на възбудата си.
– С теб бяхме изцяло на една и съща вълна там. Сякаш си помислях нещо, а ти го изричаше – като някакъв луд ритъм, в който влязохме!
– Знам. – Майлс спусна черпака в кофата и отпи дълга, бавна глътка вода. На слънцето луничките му се бяха показали. Шелби още свикваше с мисълта колко различен изглеждаше той без бейзболната си шапка. – Беше права – хубаво усещане беше да накарам Лус да се почувства по–добре. Дори и тя да не е нашата Лус. – За секунда, главата на Майлс се извърна рязко наляво, сякаш беше чул нещо. Тялото му се скова.
– Какво има? – попита Шелби.
Но после раменете на Майлс се прегърбиха малко повече от обичайната си небрежна поза.
– Нищо. Стори ми се, че видях Вестител, но не беше нищо.
Шелби не искаше да мисли за Вестители: беше прекалено развълнувана.
– Знаеш ли какво би било удивително? – каза тя, като седна на ръба на кладенеца. — Можем да отидем да пазаруваме за тях двамата, да вземем някаква дантелена дреболия за Лус и да й кажем, че е от Даниел. Бих могла да напиша някакво мило стихотворение – „розите са червени“, или нещо такова – хей, това вероятно ще е ново за тези средновековни грубияни. И бихме могли…
– Шелби? – прекъсна я Майлс. – Ами прибирането вкъщи? Не ни е тук мястото, помниш ли? Вече помогнахме на Лусинда, като й дадохме надежда да отиде на панаира по случай Свети Валентин, но в действителност не можем да направим кой знае какво друго, за да променим начина, по който действа нейното проклятие. Трябва да намерим Вестител.
– Е, знаеш, че където и да е Лус, останалите със сигурност ще са наблизо – каза Шелби бързо. – Ако можем просто да намерим Даниел, ще бъде, един вид, с един куршум – два заека. Той ще отиде на панаира; ние ще намерим начин да се върнем в „Шорлайн“.
– Не знам дали ще е толкова лесно да отведем Даниел на този панаир.