Едно нещо трябваше да им се признае на Средните векове: звездите бяха невероятни.
Несмущавано от градски светлини, небето представляваше блещукащ пейзаж от галактики – небе, от чийто вид на Шелби й се приискваше да лежи дълго будна и да се взира. Точно преди здрачаване, слънцето най–сетне беше прогорило сивите зимни облаци и сега тъмното небесно платно отгоре беше окъпано в звезди.
– Това е Голямата мечка, нали? – попита Майлс, като сочеше нагоре към ярка дъга в небето.
– Представа си нямам. – Шелби сви рамене, макар че се наведе към него да проследи с очи пръста му. Усети мириса на кожата му, познат и с лек цитрусов дъх. – Не знаех, че си падаш по астрономията.
– Нито пък аз. Никога не съм си падал. Но тази вечер има нещо в звездите… или в самата нощ като цяло. Всичко сякаш е някак забележително. Нали се сещаш?
– Да – промълви Шелби, омаяна от небесата, за които никога не се замисляше твърде много. Чувстваше се близка до тях по някакъв чудат начин. Също и близка до Майлс. – Знам.
След като се разбраха да останат още една нощ, свикналата да събира разнородни вещи Шелби беше намерила одеяло и въже и – използвайки уменията, усвоени в дните си на Скид Роу – беше стъкмила от тях почти елегантна палатка. Подобно на толкова много от дошлите за панаира гуляйджии, тя и Майлс се бяха настанили на лагер на един висок склон на мерата пред градските стени. Майлс дори беше намерил дърва за огън, макар че никой от тях не знаеше как да запали огън без кибрит.
Тук всъщност беше хубаво, в известен смисъл. Да, от гората долиташе стряскащ вой на чакали, но Шелби си напомни, че понякога през нощите в „Шорлайн“ се чуваха същите пронизителни звуци. С Майлс просто нямаше да се делят – и щяха да се скрият зад няколко по–охранени средновековни души, ако някакви диви създания се покажеха от гората.
Специален празничен нощен пазар опъваше сергии близо до пътя, така че след като опънаха палатката си, те се разделиха: планът беше Майлс да намери храна, а Шелби да отиде „на лов“ за някакви подаръци по случай Деня на Свети Валентин, които да дадат на Лус и Даниел на другия ден. После щяха да се срещнат обратно в лагера, за да вечерят под звездите.
В часа преди залез–слънце амбулантните търговци от града бяха преместили стоките си отвън. Нощният пазар беше различен от дневния зад стените, където се продаваха ежедневни обикновени предмети от рода на плат и зърно. Нощният пазар осъзна Шелби – беше специално събитие, само за празника на Свети Валентин, когато градът преливаше от пътуващи надалече търговии и други посетители.
Селската мера беше претъпкана с новопоявили се шатри, някои от които служеха и като места за размяна на стоки. Шелби не можеше да предложи много, но успя да размени наситено розовата си еластична лента за коса за дантелена покривчица с форма на сърце, която планираше да предаде на Лус „от Даниел“.
Освен това с радост бе разменила една гривна за глезен от индийски коноп, която Фил й беше подарил на една тяхна среща в „Шорлайн“, срещу кожена ножница за кинжал, която според нея можеше да се хареса на Даниел. Трудно се пазаруваше за момчета.
Еластичната лента за коса и гривната за глезен бяха напълно лишени от стойност за Шелби, но за търговците бяха нещо екзотично. „Каква е тази алхимична субстанция, която се разтяга и възвръща формата си?“, питаха я те, оглеждайки лентата, сякаш беше скъпоценен камък. Шелби бе потиснала смеха си, понеже онези средновековни уреди за мъчения никога не излизаха от ума й.
Както винаги след пазаруване, Шелби беше обезумяла от глад. Надяваше се, че Майлс е открил нещо хубаво за хапване. Вървеше забързано през претъпканата мера, за да се срещне с него, когато една замъглена мисъл се намести в главата й: Какво забравяше?
– О, какво прекрасно боне! – Светлокоса жена с широка усмивка се появи пред нея. Погали дантелената воалетка на шапчицата, която Шелби беше грабнала от двуколката тази сутрин. – Някое от тези на майстор Тейлър ли е?
– Ъъ, на кого? – Шелби се изчерви виновно чак до крайчетата на откраднатото боне.
– Сергията му е точно ей там. – Жената посочи към палатка, направена от твърд бял брезент на десетина стъпки от тях. – Хенри има три сестри, всичките – великолепни шивачки. През по–голямата част от годината шият само одеждите ти църковните мистерии, но момичетата винаги успяват да направят нещо дребно и специално за панаира. От техните творения ми спира дъхът.
Платнищата на палатката бяха отворени и там, под един навес, стоеше якият мъж, на чиято двуколка тя и Майлс се бяха опитали да скочат като на товарен влак тази сутрин.
Човекът, който беше грабнал шапката на Майлс. Малка тълпа се беше събрала наоколо и охкаше и ахкаше, възхищавайки се на нещо очевидно много ценно. Шелби трябваше да се притисне към другите посетители на панаира, преди да разпознае предмета, привличащ толкова много жадни погледи.