А как я беше целунал!
Онзи първи път, когато устните им се свързаха, нещо се възпламени в Роланд, сякаш душата му бе заредена с електричество. Тялото му се беше вцепенило от усилието да се опита да не обърка дори едно–едничко нещо. Устните му се споиха с нейните, но отпуснато и безжизнено. Ръцете му бяха като два хищни нокътя, прилепнали към раменете й. Розалин се гърчеше и се съпротивляваше на хватката му, но, дори и животът му да зависеше от това, той не можеше да помръдне.
Най–после тя нададе сладък кикот, изви се като змия и се измъкна от ръцете му. Облегна се назад в сеното с отново нацупени и недостижими розови устни. Изгледа го така, както дете гледа играчка, която вече не му допада:
– Липсваше му елегантност.
Роланд залитна напред и застана на колене, забил ръце в грапавото сено.
– Да опитам ли отново? Сигурен съм, че мога да се справя по–добре…
– Е, надявам се. – Смехът й беше свенлив и изискан. Тя се отдръпна точно за достатъчно дълго, че да го подразни, после се отпусна назад в сеното и затвори очи. – Можеш да опиташ отново.
Роланд вдиша дълбоко, поемайки сладостта на всяка нейна частица. Но точно когато се канеше отново да я целуне неумело, Розалин притисна ръка към гърдите му.
Сигурно беше почувствала как бясно бие сърцето му, но не се издаде.
– Този път – нареди тя, – не толкова сковано. По… плавно. Помисли си как се лее една поема. Е, може би не твоите стихотворения. Може би любимото ти стихотворение от друг автор. Отдай се на целувката ми.
– Така ли? – Роланд почти падна върху нея, като се претърколи на една страна и се озова по лице в сеното. Обърна се към нея, почервенял.
Лежаха един до друг, гледайки се в лицата. Тя взе ръцете му. Хълбоците им се докосваха през дрехите. Връхчетата на краката им се допряха без смущение. Лицето й беше на сантиметри от неговото.
– Не уцели устата ми. – Устните й се разтвориха в съблазнителна усмивка. – Роланд, любовта означава да не се боиш да дадеш воля на чувствата си, да вярваш, че ще желая всичко, което можеш да предложиш. Разбираш ли?
– Да, да, разбирам! – прошепна Роланд, промъквайки се по–близо за следващия си опит. Устните, ръцете и сърцето му почти щяха да се пръснат от очакване. Предпазливо, посегна към нея…
– Роланд?
Какво има пък сега?
– Прегърнете ме здраво, сър, няма да ме счупите.
Когато я целуна, на Роланд му се стори, че дори зовът на самия Луцифер не можеше да го накара да пусне тази прекрасна девойка да си отиде.
Щеше да следва съвета й с хиляда други жени в бъдеще и понякога щеше да чувства нещо, но никога за дълго, и никога, никога по този начин.
Съвет с тъмнината
Роланд се събуди с чувство на гадене и объркване.
Сладкият спомен за това, как бе обичал Розалин, се изплъзваше. Докосна пулсиращата си глава и осъзна, че лежи на земята.
Бавно се претърколи и се изправи на крака. Изпитваше ужасна болка, но нищо, което нямаше да се оправи от само себе си с течение на времето.
Хвърли поглед отново нагоре към балкона. В старите времена никога нямаше да падне от него. Вероятно не биваше да носи плътни доспехи. Започваше да губи тренинг и гъвкавост. Колко пъти беше изкачвал същата тази стена в очакване да се срещне с нея? Колко пъти дългите руси коси на Розалин го бяха призовавали като къдриците на Рапунцел?
Обикновено, когато Роланд стигнеше до балкона, тя чакаше, изпълнена с чист възторг да го види. Извикваше името му с приглушен шепот, после скачаше в обятията му. Чувстваше я толкова лека, толкова изящна, притискайки я до себе си, с кожа, ароматизирана с розовата вода от ваната й, с тяло, почти изпълнено с електрическо напрежение от силата на тяхната тайна любов…
Роланд тръсна глава. Не, не цялото им ухажване се състоеше само от чиста и светла радост. Един тъмен спомен помрачаваше останалото.
Това беше последният му спомен за нея.
Случи се през третия сезон на тайното им ухажване, докато светът около тях се обагряше в шарките на есента, а зелените багри на лятото догаряха в пищни пламтящи оранжеви и червени цветове.
Заедно намислиха да избягат, да се освободят от тиранията на баща й, както и от предразсъдъците на едно общество, което отказваше да позволи на една дъщеря на благородник да се омъжи за мавър. Роланд си бе отишъл от любимата си за една седмица, под претекст, че прави планове за новия им живот.
Но това беше лъжа. Беше отишъл да потърси съвет по истинските проблеми, които стояха пред тях: