– Вярвам, че мога да накарам това да проработи, Кам.
– Значи вярваш, че ти и твоята любима може да се разберете?
– Да. Ние сме предани един на друг.
– А как гледа тя на вечността?
Роланд се поколеба.
– Не ми казвай, че не знаеш? Чудесно тогава, аз ще ти кажа. Ето я, Роланд, неоспоримата истина за нашето безсмъртие. Простосмъртните не могат да го възприемат, то ги плаши. Знанието ще я погълне – знанието, че тя ще остарее и ще умре, а ти ще си останеш младият и здрав дявол, какъвто си.
– Бих могъл да се променя заради нея бих могъл да остарея, да изглеждам така, сякаш се сбръчквам и съсухрям, и…
– Роланд. – Лицето на Кам придоби кисело изражение. – Това не е в стила ти. Която и да е тя, за нея ще бъде по–леко сега, когато несъмнено е млада и привлекателна и може да си намери друг партньор. Не погубвай най–хубавите й го дини.
– Но любовта трябва да е възможна по някакъв начин. Само защото ти и Лилит не можахте…
– Не говорим за мен.
Стояха мълчаливо и слушаха отекващия шум на падащата вода наоколо.
– Добре – каза Роланд накрая, – ами какво ще кажеш за Даниел и Лу…
– Какво за тях? – изрева Кам във водопада. Лицето му почервеня от внезапна ярост. – Ако те са твоите идеали, върви да искаш съвет от тях. – Той поклати глава, отвратен. – Вън всеки случай, всички знаем какво ще стане с тях.
– Какво искаш да кажеш?
Сега Кам обърна ясните си зелени очи към Роланд. И Роланд се изчерви, когато откри, че го съжаляват.
– Накрая – каза Кам – той ще я изостави. Няма избор. Не може да се пребори с това проклятие. То ще го надвие и ще го унищожи.
Крилете на Роланд настръхнаха:
– Грешиш. Станал си твърде близък с Луцифер…
– Това е безкрайно далече от истината – извика Кам, но когато се извъртя, Роланд забеляза жигосания знак на тила му. Татуировката стигаше точно отвъд високата яка на наметалото му. Не можеше да я сбърка.
– Значи сега носиш знака му? – Гласът на Роланд потрепери. Той нямаше такъв знак. Никога не би се надявал да му предложат. Луцифер бележеше със знака си само определени демони, демони, е които искаше да е в специални отношения.
– Кам, не можеш…
Кам хвана в ръка лицето на Роланд и го стисна здраво. Стояха близо един до друг, вкопчени в интимна прегръдка. Роланд не знаеше дали са врагове, или приятели.
– Кой при кого дойде за съвет, Роланд? Не говорим за мен и за моето поведение. Говорим за теб и жалката любовна история, която ще трябва да приключиш.
– Сигурно има начин да…
– Погледни истината в очите: нямаше да дойдеш при мен, ако вече не знаеше отговора.
* * *
От всички неща, които Кам му беше казал в онзи ден при водопада, прощалните му думи бяха най–тежките: да, Роланд вече бе знаел отговора, отговора, който търсеше. Просто се беше надявал, че някой ще му каже нещо друго и ще му спести необходимостта да направи каквото трябваше да се направи.
Когато се върна да й каже, Розалин сякаш вече знаеше. Той се изкатери до балкона й, но тя не се втурна да го целуне. Лицето й се скова в подозрително изражение в мига щам той влезе в покоите й.
– Долавям промяна у теб. – Гласът й беше изстинал от страх. – Какво има?
Тялото на Роланд го заболя, когато я видя да изглежда толкова тъжна. Не искаше да я лъже, но не можеше да намери думите.
– О, Розалин, има толкова много неща, които бих могъл да ти кажа…
Тогава, сякаш спомнила си многословните му стихотворения, тя настоя:
– Отговори ми с една дума. Какво бъдеше ни чака?
Това беше преди повече от хиляда години. И въпреки това, Роланд се присви отвратено сега, спомняйки си какво й бе казал. Прииска му се да можеше да смачка този спомен, а с него – и мига. Но това се бе случило. А не можеш да промениш миналото.
Беше казал на Розалин една дума, както искаше тя.
– Сбогом.
Беше искал да каже: „Завинаги“.
Но Кам беше казал истината: Вечността бе нещо невъзможно между жена и паднал ангел.
Беше избягал, преди тя да успее да го помоли да не си отива. Мислеше си, че постъпва доблестно. Но животът го беше научил, че не е така. Беше съкрушен и изплашен.
След това Роланд я беше видял само още веднъж: две седмици по–късно, когато беше кръжил незабелязано край прозореца на нейния замък и беше гледал как любимата му плаче в продължение на цял един час.
След това се закле да не причинява на никого болка в любовта. Изчезна.