– Ариана, какво ти се е случило?
Тя извърна поглед: не искаше да позволява на Роланд да види още по–ясно обезобразената й кожа. Подсмъркна:
– Любовта е ад.
– Но… – Роланд затвори очи, чувайки как репликата се повтаря в ума му, – тялото на един ангел не може да бъде осакатено, освен от… – Ариана извърна засрамено поглед, и Роланд я притегли към себе си. – О, Ариана! – изплака той, сключвайки ръце около кръста й: вратът й ту привличаше погледа му, ту го караше да отдръпва очи. Не можеше да я прегърне, както искаше, не можеше с една силна прегръдка да премахне болката. – Боли ме за теб.
Тя кимна. Знаеше. Никога не бе обичала да плаче. Каза:
– Точно ходих да видя Даниел.
– Бях тръгнал да се срещна с него – каза Роланд, остана без дъх при мисълта какъв късмет беше това. – Необходимо е да присъства на панаира за Деня на Свети Валентин.
– Пристига в града тази вечер. Може и да е вече там. Поне Лусинда ще бъде щастлива.
– Да – каза Роланд, като си спомни по–ясно сега. – Ти беше рицарят, който дойде да предаде онова съобщение пи другите в лагера. Не аз. Ти състави кралския указ, който съобщаваше на войниците да си вземат отпуск за Деня на Свети Валентин.
Ариана скръсти ръце на гърдите си.
– Откъде разбра?
– Ясновидска дарба. – Изненада се, когато откри, че се усмихва.
Беше достатъчно, че тя, най–скъпата му приятелка, беше тук. Така това пътуване през някогашното му сърдечно разочарование ставаше по–малко мрачно.
Роланд вдигна шлема на Ариана и й помогна да се качи отново на коня си. Яхна своя и отново спусна наличника пи шлема си. Рамо до рамо, двамата рицари потеглиха към града.
Понякога смисълът на любовта не беше в спечелването, а в мъдрата саможертва и надеждността на приятели като Ариана. Приятелството – осъзна Роланд – само по себе си бе вид любов.
ИЗГАРЯЩА ЛЮБОВ
Ариана и Денят на Свети Валентин
Тайната
Ариана погледна към дъхащата на мащерка тосканска утрин и въздъхна.
Беше се проснала на меката като зелено кадифе трева, подпряна на лакти, с брадичка в дланите, наслаждавайки се на нетипичната за сезона топлина и усещането от допира на меки пръсти, прокарвани през дългата й черна коса.
Така Ариана и Тес прекарваха редките си следобеди заедно. Едното момиче сплиташе плитки, другото плетеше истории. После си разменяха ролите.
– Имало някога едно невероятно момиче–ангел – поде Ариана, обръщайки глава на една страна, за да може Тес да подхване косата от тила й.
Тес беше по–добра в сплитането от Ариана. Сядаше до Ариана с кошница горски диви цветя в скута. Надвесваше се над тесния гръб на Ариана и сплиташе гъстата коса на ангела на стегнати плитки. Прикрепваше плитките така, че те се извиваха на зигзаг около скалпа на Ариана, докато тя заприличваше на Медуза, което бе любимият стил на Ариана.
Ариана, от друга страна, имаше късмет, ако успееше да прибере буйната червена и чорлава коса на Тес в една–единствена крива плитка. Дърпаше и теглеше, и се мъчеше да прокара гребена през буклите на Тес, докато Тес завикаше от болка.
Но Ариана я биваше повече в разправянето на истории. А какво щеше да бъде сплитането без една хубава история?
Изобщо нямаше да е забавно.
Ариана затвори очи и изстена, докато пръстите на Тес се въртяха нагоре по кожата на главата й. Никое усещане не бе така хубаво, както докосването на любим човек.
– Ариана?
– Да. – Очите й се отвориха, погледът й премина разсеяно по пасището, където млечни крави сновяха лениво по двестате акра на фермата. Това бяха любимите й моменти: тихи и без усложнения, само те двете. Беше късно следобед; повечето доячки, които работеха във фермата, където се беше хванала на работа Ариана, вече се бяха прибрали в къщите си.
Беше избрала тази работа, защото не беше далече от Лусинда, която, в този живот, беше израсла в английски феодален имот на няколко минути полет на север. Като цяло, Даниел се чувстваше потиснат от присъствието на Ариана и другите ангели, натоварени със задачата да го наглеждат. Но от кравефермата Ариана можеше да му даде пространство и въпреки това да отлети при него или Лусинда бързо, ако станеше нужда. Освен това, на Ариана й харесваше да се потапя в живота на простосмъртните от време на време. Хубаво усещане беше да получи работа в кравефермата, да удовлетворява желанията на някой висшестоящ. Тес така и не проумя тази нужда, но пък и господарят на Тес беше малко по–взискателен от Трона.
Рядко се случваше да има по някой откраднат миг с Тес. Посещенията й в кравефермата – в тази част на света, като цяло – никога не се случваха бързо, нито продължаваха достатъчно дълго. Ариана не обичаше да си представя тъмнината, която очакваше Тес в мига щом се сбогуваха, или господаря, който мразеше да вижда как Тес се отклонява от неговите владения.