Не мисли за него – сгълча се Ариана. Не и когато Тес е до теб и не е нужно да се съмняваш в любовта си!
Да, Тес беше до нея. А тревата отдолу беше толкова мека, въздухът на фермата – така наситен с уханието на диви цветя, че на Ариана й се искаше да се отпусне в успокояващия блян като в обятията на хранителка.
Но историята. Тес обичаше историите й.
– Докъде бях стигнала? – попита Ариана.
– О… не помня. – Тес звучеше разсеяно. Нокътят й одраска врата на Ариана, когато хвана в шепа кичур коса.
– Оу. – Ариана разтри врата си. Тес не помнеше? Но Ариана бе онази, която се губеше в мислите си, не Тес. – Нещо не е наред ли, любима?
– Не – каза Тес бързо. – Ти започваше някаква история… Необикновено… ъм…
– Да! – възкликна Ариана щастливо. – Едно необикновено момиче–ангел. Казвала се… Ариана.
Тес дръпна косата й:
– Още една за теб? – Смееше се, но смехът й звучеше далечен, сякаш вече бе отлетяла надалече.
– И теб те има в нея! Само почакай. – Ариана се претърколи на една страна, за да се обърне с лице към Тес. Ръката, с която Тес сплиташе плитката, се плъзна надолу по хълбока на Ариана.
Тес носеше бяла памучна рокля с тесен корсаж и къси, надиплени бели ръкави. По раменете й имаше лунички, които напомниха на Ариана за звездни галактики. Очите й бяха едва доловимо по–тъмни от зашеметяващите бледосини ириси на Ариана.
Тя беше най–красивото създание, което Ариана беше срещала.
– И какво било толкова необикновено в този ангел? – попита Тес след миг, подхващайки нишката.
– О, откъде да започна? У нея имало толкова много необикновени неща! – Ариана отметна глава, размишлявайки за вдъхновена посока, в която да поведе разказа си. Почувства как незавързаната плитка се разхлаби отстрани на главата й.
– О, Ариана! – възкликна Тес. – Развали я!
– Нищо не мога да направя, ако косата ми си има други планове! А може би и твоята също! – Ариана посегна към панделката, вързана около дългата червена плитка на Тес.
Но момичето бе твърде бързо. Припряно се хвърли назад в тревата като рак, смеейки се, когато Ариана се изправи ми крака и я подгони.
– Този изключително необикновен ангел – провикна се ти след Тес, която се втурна през високата трева и свежия вятър – имал най–ужасните преплетени като гнездо кичури в косата си. Била прочута с това, надлъж и нашир. Някои я нарича ли „Чорлавата напаст“. – Ариана пристъпи с високо вдигна крак, с вдигнати ръце, като извиваше пръсти, за да разроши косата й. – Цели градове изчезвали в буйната й грива. Чорлавите й коси помитали цели армии! Възрастни мъже плачели и се губели в черната бездна на кичурите й, които се виели като змии.
После Ариана се препъна в дългия долен край на роклята без презрамки, каквито носеха доячките, и падна тежко на земята. На колене и лакти, тя вдигна поглед към Тес, която беше спряла между нея и слънцето: ореол от светлина обкръжаваше червената й коса.
Тес се наведе да помогне на Ариана да стане: ръцете и, обгърнали китките на Ариана, бяха меки.
– Докато един ден... – Ариана посегна да избърше калните си длани в предницата на роклята си; Тес я плесна през тях, за да я накара да ги отдръпне, и извади от пристегнатия с връв джоб памучна кърпичка. – Един ден, това момиче–ангел срещнало някой, който променил живота й…
Тес леко повдигна брадичка. Слушаше.
– Тази личност била едно малко дяволче – каза Ариана. – Била доста сериозна, вечно осуетявала лудориите на Чорлавата напаст, вечно се подигравала на изобретателността й, вечно напомняла на Чорлавата напаст, че някои неща са по–важни от някаква си коса.
Неочаквано Тес се извърна. Седна в тревата с гръб към Ариана. Може би представянето на характера й бе й се сторило грубо? Но тепърва имаше още! Всяка история имаше нужда от повратна точка, елемент на изненада. Ариана се просна върху протегнатите крака на Тес и се подпря на лакът в тревата. С другата си ръка посегна да разплете ръцете на Тес, които тя бе скръстила здраво на гърдите си. Но дори с ръце, здраво стиснати от тези на любимата й, очите на Тес отказваха да се откъснат от бледожълтото диво цвете в тревата.
– Зарежи тази глупава история, Ариана. – Говореше като в транс. – Днес не съм в настроение за нея.
– О, но чакай! Точно загрявам! – Ариана сбърчи чело. – В Толкова много отношения тази привидна съперница била пълна противоположност на Чорлавата напаст. Косата й била като червен пух от глухарче. – Ариана погали косата на Тес. Кожата й била като бледо платно, което пламвало при най–лекото докосване на слънцето. – Тя прокара пръст надолу по гладката, гола ръка на Тес.